Онлайн определител

Агроекология


сн. Димитър Градинаров

За да предотврати и намали изчезването на редки животни и птици в резултат на земеделските практики, Европейският съюз въвежда компенсаторни плащания за земеделските стопани, които са готови да прилагат по-нископродуктивни земеделски практики, допринасящи за опазването на околната среда.

Минимум 30% от средствата, които ЕС (ЕЗФРСР) осигурява към всяка Програма за развитие на селските райони 2014-2020 трябва да са насочени към смекчаване последиците от изменението на климата и проблеми свързани с околната среда. Това се случва чрез плащанията за агроекология и климат, плащания за биологично земеделие, плащания за зоните от „Натура 2000“, плащания за площи с природни ограничения и други, които продължават да играят важна роля при подпомагане устойчивото развитие на селските райони. Тези плащания допринасят за покриването на допълнителни разходи и пропуснати доходи следствие от поетия ангажимент.

Мобилни екипи

Едно от най-ефективните постижения на БДЗП по отношение работата с хора, което може да се нарече пилотно за страната са така наречените мобилни екипи, консултиращи земеделските стопани директно на място относно възможностите за кандидатстване по ПРСР и получаването на плащания при поемане на агроекологични ангажименти, във връзка с природосъобразното управление на земеделските земи.

 

Мярка 214 „Агроекологични плащания“/мярка 10 „Агроекология и климат

На база дългогодишни проучвания и анализи относно световно застрашени видове птици като царския орел, египетския лешояд, и мигриращи видове гъски, които зимуват в България, Българско дружество за защита на птиците прави предложения за агроекологични дейности. Агроекологичните дейности са част от Направление „Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значене“, към мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., респективно мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. МЗХ приема тези предложения в рамките на тематични работни групи.

Чрез агроекологични плащания се компенсират селските стопани, в чиито земи попадат световно застрашените видове царски орел, европейския лалугер, египетски лешояд и световно застрашени видове гъски и които поемат агроекологичен ангажимент за поддържане местообитанията на тези видове.

Агроекологичните дейнсти предвиждат фермерите да превръщат обработваемите заеми в пасища в районите около гнездата на царските орли и египетските лешояди. По този начин се възстановяват и поддържат хранителните им местообитания, но също така се подпомага и традиционното животновъдство, което е основен поминък в районите където се срещат двата световно застрашени вида. За фермерите, в чиито земи зимуват различни видове гъски, се изисква да засяват и отглеждат есенни зърнено-житни култури.

 

Земеделските стопани, които години наред търпят някакви загуби за продукцията си като следствие от зимната паша на гъските най-сетне през 2012 г имат възможност да кандидатстват по дейност „Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на мин. 50% от заявените по дейността площи“. Така те получават плащания, които покриват причинени щети от пашата на гъските. От 2015 г има агроекологична дейност за поддържане местообитанията на световнозастрашената червеногуша гъска, където освен подходящи зърнено-житни култури се включва и царевица за осигуряване на зимна паша за този вид гъски. Тя се прилага единствено в района на Крайморска Добруджа. Видно от големия брой кандидати тази земеделска година явно интереса към агроекологичната дейност за зимуващите гъски е вече доста голям.

Предлаганите територии за подпомагане пашата на зимуващите гъски представляват буфери около местата, където се хранят гъските и около защитените зони, в които гъските и техните местообитания са предмет на опазване. Допълнително на министерството се предостави генериран слой включващ целите землища, в части от които попадат територии от генерираните буфери. МЗХ взима решение за подхода, възоснова на който ще бъдат генерирани специализираните слоеве – на ниво буфер или на ниво землища.

За жалост важни базови изисквания по прилагане на дейностите за гъски, които бяха предложени от БДЗП не бяха въприети от МЗХ до момента. Такива са: необезпокояване на гъските при зимната им паша, недопускане третиране с родентициди през зимния сезон в полетата с есенници и изключване от допустимост за подпомагане на земеделски земи, в които има разположени ветрогенератори.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Хронология за предложените от БДЗП агроекологични дейности за зимуващи гъски:

Още през 2010 г Българско дружество за защита на птиците прави предложение за нови агроекологични дейности по Направление ВПС 4 „Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи разположени в ОВМ“, към Мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР 2007 – 2013. През 2012 г земеделските стопани за първи път имат възможност да кандидатстват по тези агроекологични дейности, а именно: дейност за „Превръщане на обработваеми земи, които са местообитания на царски орел и египетски лешояд в пасища и последващото им екстензивно поддържане“.и дейност „Засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на мин. 50% от заявените по дейността площи“. Разработването на тези дейности е резултат от дългогодишни проучвания и анализи относно световно застрашени видове птици като царския орел и египетския лешояд, и мигриращите видове гъски, които зимуват в България. Тъй като наредба 11 , съдържаща изискванията за кандидатстване и изпълнение на ангажиментите по мярка “Агроекологични плащания“ беше публикувана в държавен вестник на 20 март 2012г, срока за кандидатстване беше удължен до 12 април. Въпреки това по ред административни причини кандидатите по новите дейности бяха малко, особено за дейността за царския орел.

През 2012 г. БДЗП прави предложение за нови територии, върху които да се прилагат агроекологичните дейности на база увеличаване на данните за гъските и за нови гнездови територии на царския орел.

Предлаганите територии за дейността за зимуващите гъски представляват буфери около местата, където се хранят гъските и около защитените зони, в които гъските и техните местообитания са предмет на опазване. Допълнително на министерството се предостави генериран слой включват целите землища, в части от които попадат територии от генерираните буфери. Те са разработени предвид възможността подпомагането да се реализира на ниво землище, което би улеснило земеделските стопани и би осигурило максимално покритие на площите използвани за хранене от зимуващите видове гъски. В тази връзка следваше МЗХ да вземе решение за подхода, възоснова на който ще бъдат генерирани специализираните слоеве – на ниво буфер или на ниво землища.

И този път , промените в Наредба 11 „Агроекологични плащания“ свързани с разширяване на специализираните слоеве за царския орел и египетския лешояд, и за зимуващите видове гъски бяха публикувани в държавен вестник на 12 март 2013 г, като удължаване на прозореца за кандидатстване (1 – 30 март) на земеделските стопани по направление ВПС4 не беше осигурено. Поради това голяма част от ЗС не успяха да планират и да кандидатстват по направление ВПС4 „Поддържане местообитанията на защитените видове в обработваеммите земи на ОВМ“ , особено за дейността за царския орел.

2014 година е нулева за поемане на нови агроекологични ангажименти, а поетите предходни години продължават да се изпълняват.

През 2015 г няма промени в специализираните слоеве по тези агроекологични дейности.

През 2014 г като резултат от работата ни по проект „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска“, изпълняван по програма LIFE+ на ЕС, предлагаме на МЗХ нова агроекологична дейност. В тази дейност изискванията за прилагане са още по-високи – необходимо е отглеждането и на царевица в земеделските площи, която е една рискова култура предвид засушаванията в района на Североизточна Добруджа. Дейността беше пилотно тествана по проекта в рамките на Община Шабла преди да бъде предложена и включена в Националната агроекологична програма.

Тя беше разработена с цел опазване зимния ареал на световно застрашената червеногуша гъска и се прилага само в района на Крайморска Добруджа, в местата, където зимува почти 100% от световната популацията на червеногушата гъска.

Предложихме тази дейност да може да не се прилага върху фиксирани земеделски парцели, поради големи проблеми в района с ежегодните доброволни споразумения за ползване на земеделските земи.

  • Базовите изисквания към нея, които предложихме, а не се възприеха до момента са: „1/да се забрани влизането в блока на земеделското стопанство повече от два пъти в периода 30 ноември - 15 март с цел превенция на безпокойството на вида;2/да не се допуска третиране с родентициди в периода 15 октомври – 1 март.3/ Физически блокове, в които са разположени ветрогнератори не са допустими за подпомагане по дейността.“

 

Старта тази 2015 година на новия програмен период на ПРСР 2014 – 2020 показа особено голям интерес по дейността за зимуващите гъски от направлението „Поддържане местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар“ на мярка 10 „Агроекология и климат“. За жалост интереса на фермерите към направление „Поддържане местообитанията на царския орел и египетския лешояд в обработваеми земи с орнитологично значение“ все още е нисък.

 

Изтеглете ръководства за фермери за агроекологичните плащания при поддържането на местообитанията на:

Царски орел

Египетски лешояд

Червеногуша гъска

 

Снимки