Онлайн определител

Мониторинг на горската ушата сова


сн. Светослав Спасов

Горската ушата сова е една от най-„елегантните” и стройни сови. Дължината на тялото им е 31-37 см, размахът на крилете между 86-98 см и тежи между 250-330 грама. Има „уши” от пера, които могат да достигнат до 5-6 см. Основният цвят е кафеникаво-оранжев.

 

В България горската ушата сова през размножителния период е установена повсеместно до около 1900 м надморска височина. През есенно-зимния период образува големи ята до 20-40 екземпляра, като този социален инстинкт и добрата поносимост между отделните индивиди не са характерни за останалите видове сови. Колкото е по-студена зимата, толкова ятата са по-многобройни. През този период горската ушата сова не е предпазлива. Често групите почиват през деня по дървета  в големи градове (град Пловдив). Половин до един час след залез слънце в продължение на 10 – 15 мин. совите напускат дърветата и се отправят в различна посока. Сутрин преди разсъмване отново се събират.

 

Като полезна птица, хранеща се с гризачи, горската ушата сова е включена в закона за биологичното разнообразие и в приложение III на Бернската конвенция.

 

Мониторингът на денувката на горската ушата сова се провежда ежегодно от 2006 г. в Пловдив, където се намира и най-многочисленото известно зимно струпване на вида. Проучването се провежда 1 път седмично в периода ноември – март, в зависимост от това кога се събират първите индивиди и кога последните напускат денувката. При по-студени зими първите сови се събират по-рано, понякога още през октомври. Целта е да се установи числеността и динамиката на вида на мястото на струпване. Освен броят на совите се записва и биологичният вид на дървото, на което денуват, както и височината, на която се разполагат индивидите. По този начин се събира и анализира информация за предпочитанията на вида към конкретното местообитание. Събират се и данни за метеорологичната обстановка, за да се установи дали съществува корелация в числеността на горската ушата сова. С цел установяване на хранителния спектър на вида от мястото на денувката се събират и хранителните остатъци от жизнената дейност на вида – погадки. Събраните данни се записват на стандартни формуляри, които се интегрират в орнитологична база данни.

Снимки