Онлайн определител

Белоглавият лешояд Арда отново пое на дълго пътешествие

01.11.2018

© Богдан Боев, Wildlife Photography

За поредна година младият белоглав лешояд Арда отново предприе дълго пътуване като пое през есента към Сирия, близо до границата с Йордания. Само през последната седмица лешоядът прелетя близо 500 км. И това съвсем не е краят на неговото пътуване. Вероятно се е отправил към скалистите планини на Саудитска Арабия, където прекара и предходните две зими.
 

Арда е птица от района на Маджарово, Източни Родопи, която следим от лятото на 2016 година с помощта на специално поставен GSM предавател.  Дългите пътешествия не са нещо необичайно за младата птица. Благодарение на получените данни разбрахме за нейните странствания в Иран и Саудитска Арабия. През  есента на 2016 година, едва няколко месеца след поставянето на предавателя, Арда изненада екипа с първото си документирано дълго пътешествие. Тогава младият лешояд достигна до Арабския полуостров и прекара зимата в Саудитска Арабия. След това вместо да се върне в родните Източни Родопи, избра за лятна дестинация района на Североизточна Турция в близост до границата с Грузия и Армения. Птицата направи и няколко кратки визити в Армения. В края на 2017 г. Арда започна отново да се движи на юг и посрещна Нова Година в Арабската пустиня.
 

Сателитните данни показват, че през последните седмици още два белоглави лешояда са предпочели южни дестинации. Интересен е случаят и на другия пътешественик – Кая, който изглежда се движи по маршрута на Арда. В момента Кая също се намира в Сирия. Третият авантюрист с предавател пък предпочете да остане в северната част на Турция. И двете птици са екипирани с предаватели през изминалото лято. Всеки може да проследи пътя на птиците в сайта на проекта „Опазване на белоглавите и черните лешояди в Родопите“.
 

За разлика от други птици със силен инстинкт за миграция, белоглавите лешояди обитават един район. Само младите птици  извършват скитания, по време на техния младежки период често се придвижват на големи разстояния сами или на малки групи и проучват нови райони далеч от гнездовите им територии. След време те се завръщат в родните си колонии. Това поведение носи рискове: около 70% от смъртността при вида се случва в тази възраст. Тогава част от лешоядите прекосяват неподходящи райони сами, без помощта на колонията. Някои от тях могат да изпитат трудности при намирането на храна. Белоглавите лешояди достигат полова зрялост на петата си година и тогава повечето от тях остават в районите си без да извършват по-дълги полети и скитания.
 

Сателитното проследяване позволява на експертите лесно да определят местоположението на снабдените с предаватели лешояди. Това подобрява знанията и наличната информация за тяхното разпространение, придвижвания, заплахи, както и за смъртността при тези птици. Тази важна природозащитна дейност се осъществява по проект „Опазване на белоглавите и черните лешояди в Родопите“ (LIFE14 NAT/NL/000901), разработен от Rewilding Europe, в партньорство с Фондация По-диви Родопи, Българското дружество за защита на птиците, Фондация за опазване на лешоядите, WWF – Гърция и Гръцкото орнитологично дружество. Проектът е финансиран по програмата LIFE на Европейската Комисия.

Снимки
Тагове
LIFE проект Опазване на черния и белоглавия лешояди в Родопите