Онлайн определител

Обединени усилия за спасението на един египетски лешояд – историята на Анна

20.11.2019

© Ивайло Клисуров/Зелени Балкани

Всички знаем, че много видове птици мигрират. В същото време много малко хора си дават сметка колко трудна всъщност е тяхната миграция. Ние хората често получаваме представа за този изключително сложен процес само чрез споделения опит на биолози и орнитолози като тези, които работят по проекта „Нова надежда за египетския лешояд“.
 

Това е разказ за една смела птица, наречена Анна. Въпреки крехката си възраст (Анна  е едва на две години), тя вече има своя история, изпълнена с невероятни изпитания. Анна е млад египетски лешояд. Излюпена е в плен в зоологическата градина в Прага през юни 2018 г. Защо обаче Анна е толкова специална? Тя е сред малкото птици, избрани да бъдат пуснати на свобода в българската природа, в опит да бъде открит най-добрият метод за освобождаване на този вид птици, чрез който да се осигури оцеляването на цялата им популация. Тя е сред тези привилегировани птици, които, макар родени и отгледани в плен, получават шанса да заживеят в природата и да се изправят пред предизвикателствата, които посреща всеки свободно живеещ египетски лешояд.
 

Още на три месеца Ана е дарена от зоопарк Прага за българската природа и поставена с друго пиленце в специално конструирана адаптационна клетка, разположена на скален комплекс в района на Маджарово в Източните Родопи. Тя прекарва в клетката три седмици, през които се адаптира към местните условия, запаметява околността и наблюдава прелитащите наблизо диви лешояди, които се спускат стремглаво над скалните зъбери и след това, използвайки топлите въздушни течения, изчезват в сините висини. По време на този изключително важен момент на адаптация и първи полет Анна не може да разчита на подкрепата на своите родители. Тук идва ролята на природозащитниците, чиято мисия е да ѝ осигурят възможно най-добрите грижи, да ѝ предоставят разнообразна и здравословна храна и прясна вода, както и веднага да реагират, ако тя изпадне в беда някъде в дивата природа.
 

И така една сутрин вратата на клетката ѝ се отваря. Настъпва моментът, в който Анна трябва да направи най-голямата крачка в своя живот. Очаква я цял нов и изпълнен с предизвикателства свят, а от нея се иска само да разпери крила, да скочи и да прегърне неизвестността. И Анна прави именно това – в началото много неумело, с чести махове на крилата и подскачайки от скала на скала, но скоро след това тя започва да се носи с въздушните течения редом с дивите си събратя. Току набира височина и отново се спуска надолу, като по този начин тренира мускулите си и упражнява летателните си умения.
 

В началото на септември, само две седмици след първия си полет, Анна започва най-голямото и важно пътешествие в своя живот – първата миграция. Всяка есен египетските лешояди напускат местата за гнездене и поемат на юг. Очакват я над 5000 километра уморителен полет, а дестинацията е Африка – там египетските лешояди прекарват зимните месеци, за да се върнат напролет отново в България. Това е един от най-опасните, изтощителни, но в същото време вълнуващи и впечатляващи феномени в природата. Анна започва своето пътешествие уверено и прекосява Мраморно море, поемайки на юг през Турция. Тя обаче избира миграционна стратегия, която изисква твърде много сили.
 

За разлика от другите египетски лешояди, Анна излита рано сутрин и изминава огромни разстояния, без да спира да се храни. Само за девет дни тя прелита 1700 километра или средно по 190 километра на ден. Успява да достигне южна Турция, но близо до град Мерсин е застигната от лошо време и силен вятър, които я принуждават да спре. Анна избира да се приюти на дърво, намиращо се на стръмен склон в подножието на планината. През следващите три дни Анна е принудена да остане на едно място заради лошите метеорологични условия. След това слънцето отново изгрява, поривите на вятъра утихват и другите мигриращи птици продължават пътя си. Анна обаче не се присъединява към тях и остава на същия стръмен склон, който, вместо спасение, се превръща в капан.
 

Екипът, който следи нейната миграция, получава тревожен сигнал от GPS предавателя, прикрепен към гърба ѝ, и незабавно решава да организира спасителна акция. За щастие местоположението ѝ се оказва не много далече от град Саримази, където по това време представители на екип от Българско дружество за защита на птиците и природозащитната турска организация „Доа Дернеи“ извършват преброяване на мигриращите грабливи птици. Те все пак изчакват още един ден, за да се уверят, че Анна в крайна сметка няма да продължи пътя си на юг. За съжаление обаче тя остава на едно място и специалистите трябва да се намесят. Докато се придвижват към мястото, те се надяват да не са закъснели и Анна да е все още жива. Оставят колата и продължават пеша по козя пътека, за да достигнат мястото, оказвано от GPS-a на Анна. Откриват я мокра до кости в една хоризонтална скална ниша, пълна с вода. Тя е напълно изтощена и толкова слаба, че дори не се опитва да избяга. По всичко изглежда, че е гладувала от много дълго време. Вероятно е избрала да се приюти в този малък естествен воден резервоар, защото в него поне е могла да пие вода и да избегне дехидратация. Анна внимателно е транспортирана до базовия лагер в Саримази. Тя тежи едва 1440 грама или с около 500 грама по-малко от обичайното за нейната възраст тегло, останала кожа и кости и без капка сили. Ветеринарните лекари от Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ веднага осигуряват ценни съвети за това какви грижи трябва да се положат за нея.
 

В резултат на добрите грижи и захранващата диета Анна наддава 240 грама само за три дни. Бързо започва да възвръща силите,увереността и борбения си дух и дори се опитва да напада всеки, дръзнал да посегне към храната ѝ. Въпреки това за всички в екипа е ясно, че няма да може сама да намира храната си в природата и повторен опит да бъде пусната би бил опасен за живота ѝ. Така е взето решението, че за Анна ще бъде най-добре, ако бъде върната в България. Но дори и този процес се оказва кошмарен.
 

Изнизват се месеци и десетки имейли, обяснения, съобщения между множество организации, ветеринари и институции. Анна е местена в различни центрове за диви животни, а документите, нужни за нейно транспортиране се оказват все повече и повече. Докато те биват издавани, препращани, одобрявани и подписвани, Анна търпеливо чака да дойде моментът на нейното завръщане у дома. Екип от Спасителния център на Зелени Балкани и Българско дружество за защита на птиците непрестанно следят процеса и в уречения ден и час отпътуват за Бурса, където е настанена Анна, а колегите им от „Доа Дернеи“ оказват нужната подкрепа от турска страна. Междувременно Анна се е възстановила напълно, възвърнала мускулната си маса и запаса си от мазнини. Накрая, благодарение на усилията на страшно много хора, година след като е спасена, Анна преминава всички законови процедури, документите за прехвърлянето ѝ от Турция в България са готови и тя е върната у дома.
 

Анна остава много ценна птица. Въпреки че няма да бъде пусната отново в природата, тя все пак получи шанса да вкуси свободата. Сега, обаче, пред нея стои една не по-малко важна мисия – да сформира двойка с друг египетски лешояд и да отгледа свои малки, които на свой ред ще получават шанса да заживеят в дивата природа на България. Тя вече има нужния опит и може да ги научи как да оцеляват на свобода, но и да им разказва за своите невероятни приключения.
 

Историята на Анна нямаше да бъде възможна без хората от Българско дружество за защита на птиците, „Зелени Балкани“, „Доа Дернеи“, Зоологическата градина в Прага, Центъра за диви животни в Караджабей, Зоопарка Faruk Yalcin в Истанбул, Министерството на околната среда в Турция, Министерството на околната среда и водите в България, Българската агенция по безопасност на храните, зоопарк София и множеството доброволци. Благодарим ви!

Снимки