Онлайн определител

За първи път дело за незаконно използване на отрови в дивата природа достигна до съдебен процес в Хърватия

28.07.2020

Сн.: BIOM

През януари 2020 г. инцидент с незаконно поставяне на отрови в дивата природа доведе до смъртта на няколко диви и домашни животни в Хърватия, сред които изключително редкия за страната скален орел. Компетентните органи и неправителствени организации извършиха задълбочено разследване, благодарение което, за първи път в страната дело, свързано с отравяне на диви животни, стигна до съдебен процес.

През януари местни ловци в района на село Мазин, община Врачац, Хърватия откриват труповете на вълци и лисици до две мъртви телета, използвани като отровни примамки. След техния сигнал партньорът на BirdLife в Хърватия – BIOM, съвместно с местното ловно дружество, Инспектората за опазване на природата, полицията и членовете на Министерството на околната среда и енергетиката претърсват щателно района за отрови. Инцидентът е с типични характеристики за умишлено отравяне на диви животни. Труповете на телетата са използвани като стръв, а в непосредствена близост инспекторите откриват мъртви вълци и лисици, с признаци на мъчителна смърт, причинена от отравяне.
 

Две седмици след този инцидент властите откриват и още жертви на отравянето, сред които и труп на скален орел, който е строго защитен вид, като Хърватия приютява едва 25-30 двойки. На 20 метра от орела е намерен труп на крава и кристали от използваната отрова. За поставянето на отровата е заподозрян местен животновъд, който е целял примамката да привлече вълци. Използването на отрова за борба с хищниците, е забранено във всички европейски страни още от 80-те години на миналия век, но все още се прилага незаконно в Хърватия и други европейски страни.
 

Половин година по-късно, в четвъртък, 16 юли, делото за отровите стигна до съдебната зала след успешното разследване от властите и съответните заинтересовани страни. Полицейското разследване приключи успешно, като са повдигнати обвинения срещу 52-годишно лице. Според полицията животновъдът е използвал отровни вещества и се е занимавал с престъпления, свързани с незаконен лов и унищожаване на защитени природни ценности. Въпреки че в Хърватия няма отдел за престъпления срещу дивата природа, по този случай работят Държавния инспекторат, Министерството на околната среда, Ветеринарния факултет, Хърватския ветеринарен институт и Криминалистичния център. Много хора, обединени около неофициалната Национална работна група за борба с отровите в дивата природа, първоначално създадена в рамките на Балканския проект за борба с отровите през 2018 г., допринесоха за разследването.
 

Употребата на отрови в дивата природа е забраненa във всички европейски страни от 1980 г. с цел защита на животните, природата и хората. За съжаление, тази практика все още е широко разпространена в Хърватия като на пръв поглед „бързо и евтино решение“ за разрешаване на конфликти между хора и диви животни (предимно хищници), и бездомни кучета. Най-често използваните отрови в Хърватия са карбофуран и метомил. Дори и минимално количество карбофуран може да убие човек, като търговията и употребата му e забранена в ЕС.
 

У нас едва преди няколко седмици в Източни Родопи бе регистриран поредния случай на посегателство срещу световно застрашен вид, с основна предполагаема причина – незаконно използване на отровни примамки за хищници. Семейство египетски лешояди загина в Източните Родопи в края на юни, като двойката бе една от най-възрастните и продуктивни двойки в страната и този инцидент е огромна загуба за цялата популация на вида. Припомняме също, че през месец февруари при друг инцидент в близък до този район е намерен и отровен белоглави лешояд, а през следващите месеци са открити и труповете на още два белоглави лешояда, станали жертва на отровите. В момента страната ни е на път да приеме една от най-важните стратегии за опазване на биоразнообразието и изчезващите видове – именно тази за борба с незаконното използване на отрови и отровни примамки в природата. Стратегията предвижда механизми за реагиране при случаи на тровене, начините за събиране на доказателства, реда на действие и отговорностите на различните институции.