Онлайн определител

Стабилност в популацията на египетския лешояд в България

23.10.2018

© Victor Alain

Популацията на египетския лешояд на Балканите премина през тежка криза през последните 30 години, намалявайки с 80% . Редица заплахи в гнездовите територии на вида и по пътя му на миграция сведоха числеността му едва до 70 двойки. България не е изключение. Само за последните 14 години популацията на египетския лешояд у нас намаля с над 50%. Въпреки това, страната ни се оформи като своеобразна крепост за вида на Балканите с малко или много стабилен брой двойки, които всяка година дават поколение - източник на млади неразмножаващи се птици, които отново заемат опустели през годините гнездови територии в България и Гърция.
 

И през 2018 г. броят на заетите територии е равен на броя на двойките  - общо 26. 20 от тях се намират в Източните Родопи, а 6 – в Северна България. Няма промяна в числеността в сравнение с 2017 г., а и в сравнение с последните 6 години , както и в гнездовия успех – през 2018 той остава висок. 73% от двойките тази година пристъпиха към гнездене (общо 19 – 15  в Източните Родопи и 4 – в Северна България). От тях 90% успешно отгледаха малки (общо 7 успешни двойки – 13 в Източните Родопи и 4 – в Северна България). Броят на излюпените малки е 25, като от тях 21 успешно напуснаха гнездата си (17 – в Източните Родопи и 4 – в Северна България).  
 

2018 г. е забележителна с боря на двойките, отглеждащи по две малки – общо осем (7 двойки в  Източните Родопи и 1 – в Северна България). От 15 години насам това е една от малкото години, когато има толкова висок брой двойки с по две малки (47% от всички успешни двойки).  През 2014 г този процент е бил 44% от всички успешни двойки – общо 18, през 2008 – 35 % или общо 26, и през 2006 – 48% или общо 23.
 

Египетският лешояд у нас показва стабилност по отношение на числеността и гнездовия си успех, като тази година площадките за подхранване продължиха да привличат скитащи неразмножаващи се птици, които са от ключово значение за оцеляването на популацията на вида в България и Гърция. Досега поне 16 различни птици бяха наблюдавани на площадката за подхранване на Студен кладенец (поддържана по LIFE проект „Опазване на черните и белоглавите лешояди в Родопите“) и в ресторантите за лешояди в Кресна и Котел (поддържани от ФДФФ, Зелени Балкани и ДЗХП  в рамките на проект „Светло бъдеще за черния лешояд“). Една от птиците, която посети площадката на Студен кладенец, бе Иляз (маркиран със сателитен предавател през 2012), който зае бивша гнездова територия на вида в Гърция и намери партньор – чудесна история, даваща надежда  за оцеляването и възстановяването на популацията на египетския лешояд на Балканите.
 

През 2018 г. по линия на дългосрочната програма на LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ за осигуряване на безопасна храна за египетския лешояд в България, бяха подкрепени най-малко 7 двойки в ресторантите за лешояди и други 8 двойки с индивидуална схема за допълнително подхранване (60% от популацията на египетския лешояд В България).

 

LIFE проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ (LIFE16 NAT/BG/000874) обединява институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка и се реализира с финансовата подкрепа на програма LIFE на ЕС. Координиращ бенефициент е Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Асоциирани бенефициенти са Гръцко орнитологично дружество/ BirdLife Гърция, WWF Гърция, Кралско дружество за защита на птиците (RSPB), Асоциация Природа / BirdLife Турция (DD), BirdLifе за Близкия Изток, BirdLife Африка, Орнитологичния изследователски институт „А. П. Левентис” (APLORI), Меморандума за мигриращите хищни птици в Африка и Евразия (CMS/RaptorsMoU), Зелени Балкани.

Снимки
Тагове
LIFE проект Нова надежда за египетския лешояд, гнездови успех, мониторинг