Малката белочела гъска (Anser erythropus) е най-малката гъска в Европа. Тежи между 1700 и 2200 грама и има размах на крилата до 135 см. Тя е много трудно различима от голямата белочела гъска – има жълт ринг около окото и е по-малка на размери.

В миналото е гнездила в цяла Европа и Азия, но днес ареала на вида се е свил драматично. Малката белочела гъска днес е световно застрашен вид, включен в категорията „уязвим“ на Международния съюз за защита на природата. В България видът е зимуващ и преминаващ. Среща се предимно в североизточната част на страната, включвайки езерата Дуранкулак и Шабла. Единични наблюдения на вида са отчетени и в района на Бургас, ЗЗ „Батова“, ЗЗ „Язовир Пясъчник“, както и във вътрешността на страната.

Числеността на зимуващата популация на вида е оценена на 15 – 50 индивида. Тенденцията на популацията е нестабилна и флуктуираща. Основен проблем е убиването на вида от бракониери и ловци, поради значителната прилика с голямата белочела гъска, която е ловен обект. Заплахи:

• Незаконен отстрел
• Екстремни климатични условия
• Използване на непозволени средства за лов
• Човешко безпокойство
• Промени в местообитанията
• Предприети мерки за опазване:
• Охрана на защитените зони, в които зимува вида в България
• Разработване на план за действие за вида в България
• Подхранване на гъските през суровите зимни дни
• Анкетни проучвания сред ловците

Вижте какво правим за опазването на малката белочела гъска