Онлайн определител

Малка белочела гъска


сн. Ben Hall (rspb-images.com)

Малката белочела гъска (Anser erythropus) е най-малката гъска в Европа. Тежи между 1700 и 2200 грама и има размах на крилата до 135 см. Тя е много трудно различима от голямата белочела гъска – има жълт ринг около окото и е по-малка на размери.

 

В миналото е гнездила в цяла Европа и Азия, но днес ареала на вида се е свил драматично. Малката белочела гъска днес е световно застрашен вид, включен в категорията „уязвим“ на Международния съюз за защита на природата. В България видът е зимуващ и преминаващ. Среща се предимно в североизточната част на страната, включвайки езерата Дуранкулак и Шабла. Единични наблюдения на вида са отчетени и в района на Бургас, ЗЗ „Батова“, ЗЗ „Язовир Пясъчник“, както и във вътрешността на страната.

 

Числеността на зимуващата популация на вида е оценена на 15 – 50 индивида. Тенденцията на популацията е нестабилна и флуктуираща. Основен проблем е убиването на вида от бракониери и ловци, поради значителната прилика с голямата белочела гъска, която е ловен обект. Заплахи:

  • Незаконен отстрел
  • Екстремни климатични условия
  • Използване на непозволени средства за лов
  • Човешко безпокойство
  • Промени в местообитанията
  • Предприети мерки за опазване:
  • Охрана на защитените зони, в които зимува вида в България
  • Разработване на план за действие за вида в България
  • Подхранване на гъските през суровите зимни дни
  • Анкетни проучвания сред ловците

 

Вижте какво правим за опазването на малката белочела гъска

 

Снимки