Малка белочела гъска

сн. Ben Hall (rspb-images.com)
Малката белочела гъска (Anser erythropus) е най-малката гъска в Европа. Тежи между 1700 и 2200 грама и има размах на крилата до 135 см. Тя е много трудно различима от голямата белочела гъска – има жълт ринг около окото и е по-малка на размери.
В миналото е гнездила в цяла Европа и Азия, но днес ареала на вида се е свил драматично. Малката белочела гъска днес е световно застрашен вид, включен в категорията „уязвим“ на Международния съюз за защита на природата. В България видът е зимуващ и преминаващ. Среща се предимно в североизточната част на страната, включвайки езерата Дуранкулак и Шабла. Единични наблюдения на вида са отчетени и в района на Бургас, ЗЗ „Батова“, ЗЗ „Язовир Пясъчник“, както и във вътрешността на страната.
Числеността на зимуващата популация на вида е оценена на 15 – 50 индивида. Тенденцията на популацията е нестабилна и флуктуираща. Основен проблем е убиването на вида от бракониери и ловци, поради значителната прилика с голямата белочела гъска, която е ловен обект. Заплахи:
- Незаконен отстрел
- Екстремни климатични условия
- Използване на непозволени средства за лов
- Човешко безпокойство
- Промени в местообитанията
- Предприети мерки за опазване:
- Охрана на защитените зони, в които зимува вида в България
- Разработване на план за действие за вида в България
- Подхранване на гъските през суровите зимни дни
- Анкетни проучвания сред ловците
Вижте какво правим за опазването на малката белочела гъска