Онлайн определител

Червеногуша гъска


сн. Николай Петков

 

Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е най-дребната дива гъска в Европа и Азия. Дължината на тялото й достига до 56 см, а размахът на крилете - до 135 см. Това е единствената гъска с ярко оперение, което я прави много красива. Почти цялата световна популация на вида, която наброява около 50 000 птици, прекарва зимата в Добруджа и може да се наблюдава в България и Румъния от ноември до март. През октомври –ноември може да се види и в Свищовско-Беленската низина. При по-големи застудявания отделни ята посещават Бургаските езера,както и някои водоеми във вътрешността на страната.

 

Единственото място на Земята, където червеногушата гъска гнезди е тундрата на полуостровите Таймир, Ямал и Гидан в Русия, северно от 70-тия паралел. До началото на 70-те години на миналия век видът е зимувал около Каспийско море. Поради смяната на зимните култури там с памук, птиците променят зимовището си и сега цялата световна популация зимува в България и Румъния и частично в Украйна. За да стигне до западното крайбрежие на Черно  море, червеногушата гъска прелита около 6000 км по долината на река Об, покрай планината Урал, прелитайки през Северен Казахстан и Южна Русия.

 

В основните си зимовища на територията на България и Румъния гъските се хранят в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица. Периодично птиците прелитат до крайбрежните езера, за да пият вода. Тези езера, разположени на не повече от 50 км от местата за хранене, се използват от птиците за нощувка. В България червеногушите гъски нощуват във водата, обикновено в средата на езерото, но в периоди на силна ловна преса и при спокойни води – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват на леда.

 

Заплахи

В тундрите на северозападен Сибир, където червеногушите гъски гнездят, те често стават жертви на хищници – главно полярни лисици. През септември гъските поемат дълго и опасно пътуване на югозапад, по време на което  са подложени на редица опасности – лов, безпокоене по местата, където се хранят или почиват и т.н.

 

Тъй като през зимата червеногушите гъски формират смесени ята с големите белочели, които са обект на лов, те често стават жертва на ловците.

 

Оцеляването на червеногушата гъска през зимата зависи от спокойствието й по местата за почивка и хранене – когато птиците прекарват повечето време в летене и опити да избегнат безпокойството, причинено от хора, те губят енергия и се изтощават. Така не могат да натрупат необходимите енергийни мастни запасите, за да преживеят дългия път обратно към Сибир.

 

Всякакви радикални промени в земеделската практика на територията на зимовищата на червеногушата гъска може да доведат до ново преместване на зимната квартира на вида. Затова е нужно устойчиво развитие на земеделието  в Добруджа, което да отчита нуждите както на човека,така и на червеногушата гъска.

 

Една от на-новите заплахи за вида е свързана с бума на инфраструктурните проекти в района през последните години. Това са ветропарковете, туристическите обекти, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти биха намалили значително площта на наличните местообитания, използвани от  червеногушата гъска за хранене и почивка.

 

Макар и да не представлява заплаха сама по себе си, липсата на разбиране и съпричастност към проблемите и защитения статут на червеногушата гъска и нейните местообитания засилва още повече ефекта на изброените по-горе заплахи за вида.

 

Дейностите по проучване и опазване на червеногушата гъска се извършват от БДЗП вече близо 25 години.

 

Основните дейности, провеждани от средата на 90-те години на ХХ век са свързани с мониторинг на зимуващата популация в България и борбата с бракониерските прояви в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са ключови места за вида през зимния период.

 

През този период БДЗП инициира и създаването на международна работна група за червеногушата гъска, която включва представители на страните от ареала на вида. Важна дейност на групата е началото на координирания зимен мониторинг на вида на територията на Украйна, Румъния и България. Данните от този мониторинг стоят в основата на оценката на международния статус на вида и числеността на световната популация за нуждите на IUCN и Wetlands International.

 

Съществен принос за опазването на червеногушата гъска имат дейностите на БДЗП по опазване на Орнитологично важните места, които са ключови за вида и подготовката на тяхното обявяване за обекти по Рамсарската конвенция.

 

В първите години на новия век международната работна група се трансформира в работна група за вида към Афро-евроазиатското споразумение за водолюбивите птици (AEWA). Координирането на работната група е делегирано на БДЗП, съгласно споразумение между Wildfowl & Wetlands Trust  и секретариата на AEWA.

 

Международната работна група на AEWA за червеногушата гъска (LWfG МРГ) се учреди от секретариата на UNEP / AEWA през 2012 г., като се състои от назначени делегати от 5-те страни, определени като ключови страни за вида. Основна задача на Работната група е да подпомага и координира изпълнението на Плана за действие за опазване гъската в страните от ареала.


Като наблюдатели участват и някой международни организации и научни институти.

 

В периода 2010-2015г.  стартира проект, финансиран по програма LIFE+ на Европейския съюз - „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска в България”. Проектът се осъществи в партньорство с Тръста за водолюбивите птици и влажните зони (Великобритания), Кралското дружество за защита на птиците (Великобритания), Ловно-рибарско дружество – Шабла и земеделска кооперация „Кирилови ООД“.  Той подпомагаше и координирането на Международната работна група. Повече за международната група може да научите от сайта й www.redbreastedgoose.aewa.info