Онлайн определител

Египетски лешояд


сн. Калоян Христов

Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е най-дребният от четирите вида лешояди, срещащи се в Европа. С размах на крилете до 180 см и дължина на тялото 60-70 см, той е известен още под името малък лешояд. Оперението на възрастните птици е бяло с черни махови пера и голо жълто-оранжево лице. Стърчащите заострени пера по главата придават характерен облик на тази необикновена птица. В полет може да се сбърка с белия щъркел, от който се отличава по клиновидната опашка и късите крака и шия.

 

Египетският лешояд е световно застрашен вид, включен в Червения списък на IUCN в категория „Застрашен“. Световната популация на вида се оценява на 21 000 – 67 000 индивида с нестихваща тенденция към намаление. Строго защитен от Бернската и Бонската международна конвенция, както и от Конвенцията по международна търговия със защитени видове от дивата флора и фауна (CITES). В миналото египетският лешояд е бил повсеместно разпространен на територията на България и Гърция с многобройна численост. Днес Балканския полуостров приютява по-малко от 90 двойки. Видът е включен в Червената книга на България и е под опеката на Закона за биологичното разнообразие.

 

Египетският лешояд обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди основно на скали и скални стени, нерядко и в близост до населени места. Гнездата си разполага в скални ниши, площадки, цепнатини. Едно гнездо обикновено се използва в продължение на няколко години. Моногамен вид, който в Древен Египет се е смятал за символ на родителските грижи. 

 

Египетският лешояд се слави и със своята интелигентност. Това е една от малкото птици в света, която използва сечива. В Африка многократно е наблюдаван да използва камъни, за да разчупва изоставени щраусови яйца.

 

Изправен пред прага на изчезване днес египетският лешояд стеснява своя ареал. В миналото се е окачествявал като често срещан вид на територията на цяла България като гнездене е установено дори по тепетата в Пловдив. Днес една от най-сигурните крепости на вида са Източните Родопи. Все още се среща в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато както и Източна Стара планина.

 

Египетският лешояд е типичен далечен мигрант. През септември младите и възрастните птици напускат гнездовите територии и поемат по дългия път към зимните си квартири в Африка. Мигрират на малки групи основно над сушата, избягвайки големите открити морски пространства. Прелитат над Турция и източното крайбрежие на Средиземно море, откъдето навлизат в Африка. По миграционния път образуват големи струпвания на места с изобилие на храна като сметища и площадки за подхранване. През пролетта египетските лешояди изминават над 4000км по обратния път към дома. Миграцията продължава 30 - 40 дни. Това е критичен период особено за младите птици, поради тяхната неопитност и многобройните опасности, с които е осеян пътят им.

 

Дългият есенен миграционен път на египетските лешояди завършва в Африка. Там птиците прекарват неблагоприятните у нас зимни месеци и събират сили да поемат по обратния път рано на пролет. Местата на тези струпвания са известни като „зимни квартири“ и една от най-популярните се намира в зона южно от пустинята Сахара, наречена Сахел. Тук египетския лешояд демонстрира удивителна доверчивост към хората и често се храни насред селата и градовете. Нощува на групи по скали и електрически стълбове. Често формира струпвания на места с изобилие на храна като сметища и кланици.

 

Птиците от Балканския полуостров зимуват в Чад. Иначе, струпвания на вида могат да бъдат видени още в  Етиопия и Судан. През първата си година младите лешояди остават в Африка близо до богати на храна територии. Завръщат се по родните места на 2-3 годишна възраст. По тази причина и поради дългите миграционни пътища египетският лешояд прекарва половината от живота си извън местата за размножаване.

 

Египетският лешояд е една от най-бързо намаляващите видове птици в света. Днес оцеляването му се превръща в истинско изпитание. Със своята дейност човек променя условията на околната средата, създавайки многобройни рискове за живота на лешоядите. Причините за високата смъртност на световнозастрашения вид могат да се търсят както в гнездовите територии така и по миграционните пътища и в местата за зимуване. Отровите са основен фактор, причиняващ смъртност сред египетските лешояди. Приемането на отровена или замърсена с вредни вещества храна отнема живота както на възрастните така и на младите птици. От друга страна имунитета на лешоядите силно намалява при консумация на третирани с антибиотици домашни животни, което е предпоставка за развитието на опасни болести.

 

Браконерския отстрел  и ограбването на гнездата също имат първостепенно значение за намаляването на световнозастрашения вид. Със своето присъствие в близост до гнездата човек може да причини безпокойство и лешоядите да оставят за дълго време своите яйца и малки незащитени. Това се оказва пагубно за младото поколение. Сериозен риск за живота на лешоядите крие и опасната електропреносна мрежа. Основните заплахи за египетския лешояд по миграционните пътища и в зимните квартири до голяма степен са идентични с тези в гнездовите територии, но са необходими още допълнителни проучвания за планиране на конкретни дейности, целящи ефективното опазване на вида.

 

Научете повече за египетския лешояд

Дарете средства за охрана на гнезда на египетски лешояди