Заплашени ли са врабчетата в градовете?
04.08.2016

Източник: Списание на Националния център за научни изследвания
Автор: Ан-Софи Буто
04.11.2015

В градовете храната на врабчетата е много богата на въглехидрати и твърде бедна на протеини, което може да влияе върху развитието на малките.

От няколко десетилетия популациите на врабчетата намаляват във всички европейски столици. Съвременните изследвания посочват като ключови фактори за това шума и храненето.
„За няколко десетилетия врабчетата практически изчезнаха от Лондон" - безпокои се Фредерик Анжелие, изследовател в Центъра за биологически изследвания на Шизе (CEBC). [1] Дори врабчето беше вписано в червената книга на Великобритания като застрашен вид. Въпреки че тази тревожна констатация беше потвърдена и от други проучвания в Европа, ние продължаваме да не знаем какви са причините за този спад. Фредерик Анжелие и неговите колеги от CEBC [2] започват да се интересуват от това явление. След като разкриват отрицателната роля на градския шум, в едно изследване, публикувано през август 2015 те показват, че храната, плод на човешка дейност в градовете, би могла да допринася за намаляването на числеността на врабчетата като вреди на порастването и оцеляването на техните малки.

Врабчетата в града - един заплашен индикаторен вид
Макар врабчето да е извличало полза от присъствието на хората в течение на хилядолетия, настоящият спад ни кара да мислим, че това съжителство вече не върви добре... При това врабчето е индикаторен вид: то служи за ранен индикатор на промените в околната среда. Изучаването му в неговата екосистема, в града и на село позволява да се оцени влиянието на промените в околната среда. „В градска среда врабчето е във васално положение: то зависи от хората по отношение на своя хабитат и храна - посочва Фредерик Анжелие. - Налага му се да се сблъсква с всички трансформации на тази среда. Понякога те са драстични. Врабчето ни помага да разберем как средата може да влияе ограничаващо на биоразнообразието в градовете, а до известна степен и на човека." Ученият уточнява, че въпреки очевидните различия, човекът и врабчетата са гръбначни и по тази логика имат сходно общо функциониране. Следователно изучаването на врабчетата може да ни даде сведения за влиянието на множество фактори върху физиологията на човека.

Последното проучване на CEBC е проведено в течение на три месеца през 2013 г. в областта Поату-Шарант. През този период са изучавани 110 врабчета - 68 възрастни и 42 малки на четири места - Ниор и Ла Рошел за градски местообитания и Вилфоле и Вилие-ан-боа за селски. „Това ни дава възможност за общ поглед към влиянието на урбанизацията върху размерите на врабчетата, физическото им състояние и ниво на стрес..."- обяснява Фредерик Анжелие. Уловените с мрежа птици са премерени, претеглени и им е взета кръв за изследване. Почти веднага след това са освободени на мястото, където са хванати без негативни последствия за тях.

Учените са включили в приложения образец измерване на мастните резерви и на мускулната маса, размери на човката, на стъпалата и на крилете, а също така хематокрит и ниво на хормона на стреса - кортикостерон. Получените резултати са учудващи.

Апетит на врабчето: изследване на храненето
„Нашето изследване показва, че градските индивиди са с по-малък ръст, което явно говори, че развитието в градска среда не е оптимално. Също така показахме, че младите птици са с повече мастна тъкан от селските им събратя, което се дължи на разлики в храненето и би могло да обясни изоставането в развитието им" - заключава Фредерик Анжелие.

Всъщност храненето на врабчетата в градовете е много богато на въглехидрати и твърде бедно на протеини. Врабчетата се приспсобяват много лесно и ядат всяка храна, която е в обхвата на човките им. Въпреки че се хранят със зърна, те имат нужда и от насекоми за доставка на протеини. За да компенсират липсата на насекоми в градска среда, врабчетата се преориентират към храни, създадени от човека. „Макар храненето в градовете да дава предимства, особено през зимата, когато запасите от зърна са най-малки, липсата на насекоми, богати на протеини би могла да е една от най-важните причини за намаляването на броя на врабчетата" - продължава Фредерик Анжелие. Недоимъчното хранене влияе в не малка степен върху физиологичното състояние на врабчетата и на техните малки. То би могло да има косвени последствия върху развитието на малките, поради недостатъчен прием на протеини, а също и върху плодовитостта на възрастните: към момента на репродукцията врабчетата ще бъдат в по-лошо здравословно състояние.

Противоречива градска среда
Но дали причините се коренят само в храненето? „На този етап трябва да сме предпазливи ‒ прави уговорка Фредерик Анжелие. ‒ Може да има много причини. Градската среда е много комплексна и се характеризира от много фактори, от една страна храненето разбира се, но и замърсяването на въздуха, обилието от изкуствена светлина, електромагнитните вълни, а също и шума." Именно шумовото замърсяване беше предмет на по-ранно изследване, осъществено от същия екип. Според него почти въздесъщата шумотевица в градовете смущава пеенето на пернатите и би имала важни последствия върху поведението на врабчетата и развитието на пиленцата. Сред градския грохот врабчетата не могат да си намерят качествен партньор. Освен това те бягат от опасности преждевременно - напрекъснатият шум повишава тяхната бдителност като компенсация на влошеното им слухово възприятие за заплахите, които се явяват в средата им. Тази адаптация повишава вероятността за оцеляване на родителите, но намалява шансовете на пиленцата. Родителите не могат да ги чуят всякога и да ги хранят, когато трябва... „Вероятно едновременната наличност на всички тези фактори надхвърля способността за регулиране и/или адаптация на организмите, живеещи в градска среда и обяснява настоящия им спад" - заключава ученият.

Сега тече широкообхватно изследване на намаляването на броя на врабчетата в сътрудничество с Националния природонаучен музей[3] и Лигата за защита на птиците на Ил дьо Франс. Настоящият преглед е към 13-тото широкообхватно годишно наблюдение: участват повече от 30 селища и бяха уловени повече от 900 врабчета. Очакваме резултати през следващата пролет. Според Фредерик Анжелие „за да се предложат действия за привличане на общественото мнение трябва да бъдат идентифицирани не само факторите на околната среда, които влияят на популациите, но също така да се изучат психологическите механизми, които позволяват или не позволяват на тези популации да се приспособят към промените. В този ред на мисли изглежда необходимо прилагането на мултидисциплинарен подход, който свърза екологията и психологията.

Бележки
1. Национален център за научни изследвания, Университет в Ла Рошел.
2. Alizée Meillère, François Brischoux и Charline Parenteau.
3. CRBPO (Център за изследване на биологията на птичите популации), Dr Pierre-Yves Henry.