Щиглец (Carduelis carduelis)

Тенденция на популацията: Слабо намаляваща

Това е един широко разпространен вид из цялата страна. Включен е сред индикаторните видове, които представят състоянието на земеделските земи у нас. 

Описание
Сравнително дребна чинкова птица, с деликатно тяло и пъстро оперение. Дължината на тялото е 13-15 см. Има относително дълга и заострена конична човка. При всички възрасти и при двата пола има характерна ярко жълта ивица по средата на чисто черно крило. При възрастните е характерно червено, бяло и черно оцветяване на главата, започващо с черваната маска на лицето. Гърбът и тилът са кафеникави, с бял корем и черна опашка. Младите са със сивкаво-кафява глава и надлъжни петна по тялото.

Разпространение и численост
Широкоразпространен вид в Западната част на Северното полукълбо. Среща се в почти цяла Европа - на изток от Португалия и на север от южните части на Скандинавия до Северна Африка и поречието на р. Нил до Хималаите. Първоначално се е срещал в рехавите, осветени окраища на горите, но понастоящем се среща в различните селскостопански местообитания на Европа и гнезди по дървета, овощни градини и паркове. Гнезди поеденично или на рехави групи от по 2-5 двойки. Плътността му у нас варира от под 1дв до 10 двойки/км². Видът може да се срещне на групи почти през цялата година, като през зимата сформира големи ята. Числеността на европейската популация се изчислява на над 12 000 000 двойки, а българската гнездова популация е 400 000 до 600 000 дв. У нас се среща целогодишно.

Гнездене
Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за щиглеца започва у нас през втората половина на април и началото на май. Женската снася 4-6 яйца, които мъти сама в продължение на 9-14 дни. Най-често, гнездата са разположени на дървета изтъкани от мъхове, треви и други материали в добре оформена чашка.

Местообитание
Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене, овощни градини, дървесни и храстови плантации, паркове и населени места. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синори и храсталаци, стари лозя и други дървестни насъждения. Среща се и гнезди в сухолюбиви храсталаци, разредени гори, дори смесени и иглолистни до към 1000-2000 м.н.в.

Хранене
Храни се с различни семена, включително на плевелни растения, като най-често събира семената направо от растенията. Използването на инсектициди и хербециди са една от заплахите за вида, както и унищожаването на синурите и брастванията с плевелни растения като тръни и магарешки бодил, които служат за храна на вида.

Значение
Щиглецът е сред индикаторните видове в Европа за земеделските земи, но все още няма изяснена тенденция. През последните години данните от МОВП индикират известен спад в числеността. За да се интерпретират по-ясно тенденциите при този вид, са необходими допълнителни изследвания за изясняване на изискванията му към местообитанията. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи оказват влияние на разпространението му, но като цяло се счита, че видът е стабилен. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При това производство се ползват големи количества пестициди и изкуствени торове, което води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие.

Допълнително информация (на английски):

- Internet Bird Collection - визуални материали за вида (снимки, видео)

- ARKive - информация за вида (снимки, видео, описание на биология и екология)

- Гнездови успех на щиглеца (проучване от Испания)