|
Полска чучулига (Alauda arvensis)
Категория на тенденцията: Слабо намаляваща
Полската чучулига е един от основните индикаторни видове, който се използва за показател на състоянието на околната среда. Причините за това са тясната приспособеност на вида към средата, в която живее. В следствие на тази приспособеност птицата реагира веднага дори и на минимално въздействие върху местообитанията й.
Описание
Дължина на тялото е 18-19 см и размах на крилете между 30 и 36 см. Оперението е кафеникаво, като гърбът и страните на гърдите са напетнени, а коремът е бял. Напетняването по гърдите има рязка граница със светлия корем. Най-често чучулигата се вижда в полет. Основните белези, по които може да се познае, по тъмната опашка, която има бели надлъжни пера по страните си. Има светли подкрилия и често държи глава си вдигнатата нагоре. Белият заден ръб на крилете и песента са другите два основни белега, с които можем да определим чучулигата безпогрешно. Когато е кацнала, птицата може да се разпознае по ясно изразената бяла вежда и слабо изразената "притъпена" "качулка".
Разпространение и численост
Обитава Евразия и Северна Африка с Близкия Изток. Тя е една от най-често срещаните птици в България. В Русия видът живее заедно с алпийската чучулига (Eremophila alpestris) до 3 000 м надморска височина, а в България се среща до около 1 200 м. В страната ни гнездят между 1 и 5 милиона двойки, а тяхната численост в Европа между 25 и 55 милиона. Вероятно значителна част от българската популация остава да зимува в Европа, но не и в страната ни. Във Великобритания на един 1 кв. км може да се видят между 5 и 50 двойки, докато в Русия двойките на 1 кв. км могат да достигнат до 200 дв. У нас в райони като Добруджа числеността в житните култури достига до почти 100 дв/км².
Гнездене
Гнездовият сезон започва в края на април. През май полската чучулига сняся между 3 и 5 сиво-бели полуелипсовидни яйца. Гнездото е плитка трапчинка на земята скрита до туфа трева или друга растителност. Малките се излюпват след около 10 дни, а след още 10 дни напускат гнездото, но могат да летят едва когато достигнат 20 дневна възраст. За един гнездови сезон чучулигите могат да имат до четири люпила, като успеваемостта на всяко от тях зависи от наличната храна.
Местообитание
Полските чучулиги обитават открити пространства с ниска растителност. Срещат се предимно в селскостопански земи, като преобладават площите, засети със зърнени култури, люцерна и други ниско-тревни съобщества с височина между 15 и 40 см. Освен в тях обаче, чучулигите могат да се видят и в степи, пасища, ливади, и дори в млади плантации от иглолистни дървета.
Хранене
През гнездовия сезон видът се нуждае от много насекоми в менюто си, но приема и различни семена. През зимния период е изключително зърноядна.
Значение
Полската чучулига е един от основните индикаторни видове в Европа за земеделските земи, който трайно намалява в Европа. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и въвеждането на различни високостеблени култури, премахването на синурите в обработваемите земи оказват влияние на разпространението й. Най-големите заплахи, с които се сблъсква видът в България е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При това производство се ползват големи количества пестициди и изкуствени торове, което води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие.
Литература:
Wakeham-Dawson, A., Szoszkiewicz, K., Stern, K. & Aebischer, N.J. (1998). Breeding skylarks Alauda arvensis on Environmentally Sensitive Area arable reversion grass in southern England: survey-based and experimental determination of density. Journal of Applied Ecology, 35: 635-648.
Допълнително информация (на английски):
- ARKive - информация за вида (вкл. видео, снимки, звуци и описание)
Снимки:
|
|
|
|
|
|
|
Намерете ни във Facebook
