Бял щъркел (Ciconia ciconia)

Категория на тенденцията: Слабо намаляваща

Белият щъркел е едра мигрираща птица, която гнезди в Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. Птиците се реят, използвайки топли въздушни течения. България е една от страните, над които преминава най-големият миграционен поток на вида в посока към Африка и обратно. Тук се събират птиците от източната миграционна популация и образуват огромни ята по Българското Черноморие.

Описание
Дължина на тялото е 95-110 см., а размахът на крилата - 180 - 218 см. Тегло: 2-4,5 кг. Има дълги крака, дълга шия и дълъг, прав, заострен клюн. Оперението е бяло, като само маховите пера са черни. Гръдните пера са дълги и накъдрени като така образуват своеобразна грива, която се използва от някои индивиди при ухажването. Мъжките са по-големи от женските. При възрастните клюнът и краката са яркочервени, докато при младите те са кафеникаво-червени. В полет шията и краката са изпънати, което е основен белег за отличаване на вида в полет. Ятата на щъркела при миграция са хаотични.

Разпространение и численост
Белият щъркел гнезди почти в цялата страна с изключение на сухите райони, горски масиви и терени със силно пресечен терен. Национални преброявания на вида се провеждат от 1961 г. През 2004 - 2005 г. се проведе национално преброяване на белия щъркел и популацията му бе оценена на 4818 гнездящи двойки (виж фиг.1). Най-много са регистрираните птици в областите Пловдив (486 двойки), Хасково (433 двойки), София (363 двойки) и Плевен (312 двойки). Най-малко са птиците в областите Смолян (1 двойка) и Габрово (36 двойки).

Фиг. 1. Брой установени гнездящи двойки по време на националните преброявания на белия щъркел

Гнездене
Гнезди върху електроразпределителни стълбове, комини и покриви на сгради и дървета в населени места или в близост до тях (виж Фиг.2). 

Фиг. 2. Субстрат на гнездата на белия щъркел

Източник: Петров, Ц., Й. Христов, И.Ангелов. 2007. Популацията на белия щъркел в България през 2004-2005 г. В: Петров, Ц. (отг. ред.), Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България, II. БДЗП, Природозащитна поредица, книга 12, Пловдив, стр.18.

Гнездото му е голямо и ежегодно се отремонтира. Изгражда се от клони, като дългите и здрави служат за основа, а останалите се вплитат между тях. Вътре в него птиците поставят суха трева, по-рядко парцали или хартия. Няколко вида птици използват щъркеловото гнездо като място за изграждане на своите гнезда. Сред най-често срещаните видове са домашното, испанското и полското врабче, обикновеният скорец, а по-рядко керкенез, домашна кукумявка, синявица, бяла стърчиопашка, домашна червеноопашка и чавка. Обикновено първо пристига мъжкият, а по-късно женската. Снася 2-4 яйца, има едно поколение годишно през периода април-юни. Инкубацията започва веднага след излюпването на първото яйце, поради което се наблюдава асинхронно израстване на малките.

Местообитание
Среща се около реки, езера, ниви и ливади. През последните години значителна част от птиците се срещат предимно в населени места.

Хранене
Храни се с насекоми (предимно бръмбари, скакалци, щурци), земни червеи, влечуги, земноводни, особено жаби (най-вече зелена водна жаба и планинска жаба), малки бозайници като полевки, къртици и земеровки. По-рядко в храната му попадат птичи яйца, млади птици, риба, мекотели, ракообразни и скорпиони. Ловуват главно през деня като малката плячка я поглъща цялата, но убиват и частично разкъсват по-едрата преди да я погълнат. Често ловуват в места след пожари, когато птиците лесно успяват да намерят храна. При зимуващите в Африка се наблюдава поведение на изчакване на бягаща от сезонни пожари плячка. В Танзания ежегодно се струпват около 100 хил. бели щъркели в район с дължина около 15 мили. Този влажен район е богат на земни червеи.

Значение
Благодарение на храната, която консумира, предпазва реколтата от унищожаването й от вредители като така оказва пряко въздействие върху осигуряването на храна за хората. Приоритетен за опазване вид, защитен на територията на цялата страна.

От 2006 г. всяка пролет в селото се организира „Фестивал на Белия щъркел". В началото на април в софийското село Мрамор ежегодно под патронажа на Министерството на околната среда и водите се организира фестивал на белия щъркел. Убийството на бял щъркел в България е забранено още през 1892 г. Видът е поставен под закрилата на Закона за лова.

Помощ на пострадали щъркели в България се оказва от Спасителния център за диви животни към сдружение „Зелени Балкани", намиращ се в Стара Загора. Ежегодно тук се приемат бели щъркели, които по различни причини са попаднали в беда. Най-честите причини са изпадане от гнездото, токов удар и запалване на гнездото, неблагоприятни атмосферни влияния върху птиците, оплитане със сезал, бракониерство и недобронамерено отношение от страна на хората и други. Птиците се лекуват, възстановяват и отглеждат до момента, в който лекуващите ги преценят, че птиците могат самостоятелно да осигуряват храната си. Така те ще могат да заякнат и да мигрират в края на лятото. В много от случаите птиците не могат да бъдат върнати в дивата природа и често биват евтаназирани или остават завинаги в Спасителния център. Рехабилитираните бели щъркели се освобождават.

Допълнителна информация (на английски)

- Белият щъркел в България II - резултати от национално преброяване на белия щъркел през 2004-2005 г. (.pdf)

- Internet Bird Collection - визуални материали (видео, снимки)

- ARKive - информация за вида (вкл. видео, снимки, звуци и описание)

- Определяне на вида по пол и възраст

- Уикипедия