Пъдпъдък (Coturnix coturnix)

Категория на тенденцията: Слабо намаляваща

Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се у нас кокошеподобни птици. Зимува в Африка, Южна Азия и в малки количества в най-южните части на Европа. У нас е разпространен повсеместно в обработваемите площи и естествени пасища и ливади, люцернови ниви. Включен е сред индикаторните видове, които представят състоянието на земеделските земи у нас. Към момента, видът е един от най-намаляващите у нас като за последните 7 години, той намалява с 51%. Тенденцията му е в категорията 'слабо намаляваща'.

Описание

Това е най-дребната ни кокошева птица. Тялото е охристо-кафяво с бели и черни изпъстряния. Мъжкият е с черно петно на подбрадието и кафеникаво-ръждиви гърди с напетнявания, с бяла вежда, а женските са с бяло до жълтеникаво подбрадие. Обикновено се забелязват трудно, тъй като се крият сред тревистата растителност. С къси криле и стремителен полет. Излита рязко при опасност и летят бързо и ниско, като планира малко преди да кацне. Характерно е обаждането на мъжките при токуване - „пъд-пъдък", което дава и името му.

Разпространение и численост

Прелетен вид, който обитава Европа, Азия и Африка, но през последните десетилетия видът изчезва от редица райони в северната и западната част от ареала му. Срещал се е повсеместно в цялата страна в подходящи местообитания в равнините и планините, но през последните десетилетия намалява и е изчезнал от някой райони в страната. В нашата страна пъдпъдъкът идва през април-май, а отлита на големи ята в края на август. Пъдпъдъците от най-северните райони започват прелета поединично, а от по-южните се струпват на големи ята, понякога наброяващи хиляди птици, след което отлитат на юг. Най-голямо струпване се наблюдава в района на Крим. Преди отлитането, гнездилите в нашата страна пъдпъдъци, започват да се събират на ята в определени, сравнително постоянни райони. По-късно у нас пристигат гнездилите на север птици. Плътността му в подходящи местообитания варира от 3-12 токуващи мъжки/1км² (Симеонов и кол., 1990). Общата численост на популацията в страна се оценява на 15-35 000 токуващи мъжки (Янков, 2007), а европейската популация се оценява на средно 722 400 (Hagemajier & Blair, 1997).

Гнездене

Полигамен вид. Мъжкият заема територия, в която токува и привлича женските. Най-активно токуват от средата на май до средата на юни. Женските снасят в гнездова трапчинка на земята 7-20 яйца. Мъти само женската в продължение на 15-17 дни. Малките са гнездобегълци.

Местообитание

Обитава открити пространства - предимно тревисти местообитания - ливади, пасища, насаждения с житни култури, люцерна и други. Избягва гористи терени и преовлажнени ливади и пасища.

Хранене

Храни се с разнообразни семена, включително на плевелни растения, различни насекоми и техните ларви, безгръбначни. Използването на инсектициди и хербециди са една от заплахите за вида, както и унищожаването на синурите и обрастванията с плевелни растения, които служат за укритие на птиците при жътва.

Значение

Видът е със стопанско значение, като важен ловен обект. Пъдпъдъкът е сред индикаторните видове в Европа за земеделските земи, но все още няма изяснена тенденция. През последните години данните от МОВП индикират сериозен спад в числеността. Промените в селскостопанските практики и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и синури в обработваемите площи оказват влияние на разпространението му. Отглеждането на високостъблени технически култури, включително и енергийни такива не благоприятстват състоянието на вида и водят до изчезването му на места. Според някой експертни мнения ветро-енергийните съоражения също оказват влияние за разпространението му. По време на прелет много загиват от сблъсък с подобни съоражения и електропреносната мрежа. Най-големите заплахи, с които се сблъсква видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. В много страни на Европа пъдпъдъкът вече не е обект на лов. През последните години в нашата страна също се наблюдава твърде осезателно намаляване на неговите запасите. Въпреки това, все още е ресурсен вид. Годишният отстрел в нашата страна в отделни години надхвърля 350 хил. птици.

Допълнително информация:

- Internet Bird Collection

- Насоки за разпознаване на вида