Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

Категория на тенденцията: Стабилна

Това е и един от най-широко разпространените видове и обитава разнообразни местообитания от полуестетствените тревни съобщества и храсталаци до предпланински терени и земеделски земи и равнинни гори в страната. Включен е в индикаторните видове за страната, но все още няма ясно изразена тенденция поради размера на извадката. През последното десетилетие се наблюдава едно постепенно разширение на разпространението му в страната. Възможно е обрастването с храсти и дървета на ливади и пасища да допринася за увеличаването на популацията на вида. Видът е далечен мигрант и зимува в Африка, прелитайки Сахарската пустиня.

Описание

Срeдно голяма овесарка - дължината на тялото е 15-17см, по-дребна и елегантна от черноглавата овесарка. Има сравнително дълга розова човка и закръглена глава. Характерни са околочния светложълт пръстен, жълта подмустачна жълта ивица, подчертана от тъмна подбрадна ивица, с ръждиво-кафеникава долна страна на тялото. Главата е маслинено-сивкава при мъжките, а при женските цветовете са общо по-бледи и пастелни. Младите приличат на женските.

Разпространение и численост

Широко разпространен вид. Гнезди в Европа без Британските о-ви и Северна Франция, на изток до Западен Сибир, Монголия до Алтай и Киргизстанските степи, стига до Кавказ, гнезди и в Мала Азия и Северен Иран. Това. Среща се в тревисти местообитания с наличие на храсти или единични дървета. Обитава и ниско стеблени широколистни гори от дъб, габър и др., полезащитни пояси. Плътността на гн. двойки варира в границите от 5 до 20 дв/км² (Hagemeijer & Blair, 1997). Числеността на европейската популация е в диапазона от 593 409 - 741 582 двойки, българската популация е оценена на 25 до 75 000 двойки, като се наблюдава разширение на разпространението в страната в северна и северозападна посока. У нас е прелетен вид като пристига през април и отлита за зимуване през август.

Гнездене

Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за градинската овесарка започва в средата на април-началото на май. Женската снася между 4-5 яйца. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева или друга растителност, камък или др. Малките се излюпват след 11-12 дни от снасянето на яйцата. Малките се хранят основно от женската, а мъжкия помага след излитането им. Нормално малките напускат гнездото след 10 дни.

Местообитание

Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с хасталаци и широколистни дървета. Един от сравнително широко разпространените видове птици в цялата страна.

Хранене

Храни се основно с насекоми, но и с различни семена особенно извън размножителния период. Използването на инсектициди и родентициди са една от заплахите на европейската популация на вида.

Значение

Градинската овесарка все още е с неустановена тенденция поради малката извадка, но с оглед на повсеместното й разпространение в страната и присъствието й в селскостопански местообитания я поставя сред важните индикаторни видове за България. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи са довели до изчезването на вида от редица райони на Стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата. При тях, ограниченията за ползване на пестициди и изкуствени торове са силно занижени. Това води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие. В Европа замяната на дребното земеделско стопанство с интензивните моноблокови стопанства вероятно е една от причините за повсеместното намаляване. Традиционният лов доскоро във югозападна Франция на овесарки също е допринесъл за този спад.