< Назад

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus)

Категория на тенденцията: Стабилна

Това е една от най-широкоразпространените грабливи птици у нас. Широкоразпространен в Евразия и Северна Африка вид, но с ниска плътност на популацията. Само в най-северните райони е прелетен, а в останалите части може да бъде видян целогодишно. Включен е сред индикаторните видове, които представят състоянието на земеделските земи у нас. Към момента, видът все още няма ясно изразена тенденция поради малката извадка за вида. Счита се, че видът е с нарастваща численост в страната.

Описание

Сравнително дребна граблива птица, с размерите на гургулица. Размаха на крилата е 70-78 см., а дължината на тялото е 30-35см. Крилата са дълги и леко закръглени и е с характерния за соколите силует, често „увисва" във въздуха с трептене на крилата - т.нар. „ветрене". Мъжката е със сиво-синя глава, опашка е сиво-пепелява с широк черен кант, а гърдите и корема са белезникави до кремави с леки до силни напетнявания. Гърбът е ръждиво-кафяв, изпъстрен с черни петна. При женските главата и гърба са раждиво-кафяви с черни петна, опашката е сиво-кафява до ръждива с изпъстряния, долната страна на тялото е белезникава с по-едро и интензинвно напетняване от мъжките. Младите наподобяват женските по оперение.

Разпространение и численост

Широкоразпространен вид в Евразия на юг до Южното Средиземноморие и Близкия Изток и на изток до Корейския п-в. У нас през размножителния период се среща повсеместно в планините и равнините, като през последните десетилетия навлиза активно да гнезди в населените места, в гр. София гнезди дори в централните части на града. Численоста му у нас е между 4000 и 7500 дв., а в Европа е 300 000 до 440 000 двойки. Обикновено е с ниска плътност, когато гнезди поеденично, но формира и рехави гнездови групи от по 2-3 до 5-8 дв. В някой части на ареала образува рехави колонии до 50 двойки. През зимата се среща основно в равнините.

Гнездене

Гнезди поеденично или в рехави групи. Гнездовият сезон за керкенеза започва у нас през април. Женската снася 4-6 яйца, като мътенето продължава около месец, а малките напускат гнездото след 28-30 дни. Гнездото е разположено в скални ниши, пукнатини, в стари гнезда на вранови птици по дървета, сврачи гнезда по електрически стълбове, по покривите на високи сгради или корнизи, активно заема и изкуствени гнездилки.

Местообитание

Обитава открити пространства с еденични или групи високи дървета, скални проломи и ждрела, льосови брегове, окрайнини на гори. През последните години обитава и синантропни местообитания в населените места. Среща се в обработваеми земи с разположени по периферията синори и храсталаци и групи дървета и линии на далекопроводи, на които гнезди.

Хранене

Храни се с различни гризачи и дребни бозайници - предимно полевки, мишки, земеровки, дребни птици и много насекоми. Използването на инсектициди и хербециди са една от заплахите за вида, както и унищожаването на синурите, които осигуряват подходящи места за ловуване.

Значение
Керкенеза е сред индикаторните видове в Европа за земеделските земи, но все още няма изяснена тенденция. През последните години данните от МОВП индикират известен спад в числеността. За да се интерпретират по-ясно тенденциите при този вид, са необходими допълнителни изследвания за изясняване на тенденцията. Промените в селскостопанските практики и особено ползването на пестициди и родентициди, премахването на единични и групи дървета в обработваемите оказват влияние на разпространението му, но като цяло се счита, че видът е стабилен и дори нараства.

Приложеното видео (на английски) ще ви подпомогне в разпознаването на черношипа ветрушка (керкенез) от малък сокол (сокол чучулигар). Въпреки че малкият сокол не се среща у нас през гнездовия сезон, приложеното видео е от помощ за разпознаването на керкенеза, тъй като включва подробна информация за разпознаването на вида, включително на мъжки и женски.

Допълнителна информация:

- ARKive