bg
< Назад

Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

Тенденция на популацията: Слабо намаляваща

Това е и един от основните индикаторни видове за състоянието на околната среда в селскостопанските райони, поради изключителната му чувствителност към интензификацията на селското стопанство и ползването на инсектициди в земеделието. Тези две заплахи са довели до изчезване на вида във Великобритания и до значителното му намаляване в други държави от Европейския съюз.

Описание
Червеногърбата сврачка е с дължина на тялото 16-18 см. Мъжките са с ръждивокафяв гръб и светъл корем, главата е сива с широка черна презочна ивица. Оперението на женските и младите е сходно: коремът е светъл с люсповидни петна, главата е сивокафява, гърбът и крилата отгоре са кафяви, като при младите те имат по тъмни петна и щрихи. Краката и клюна са черни.

Разпространение и численост

Това е най-широкоразпространеният вид сврачка в Европа като гнездовият му ареал обхваща почти цяла Европа, Турция, Кавказ, Северен Иран и Западен Сибир. Зимува в Южна и Югоизточна Африка. У нас е изключително изобилен в откритите пространства с храстова растителност и обработваемите земи. Числеността на европейската популация на вида се оценява на 6,300,000 – 11,000,000 двойки, а българската – на 300,000 – 1,000,000 двойки или около 10% от европейската популация (Birds in Europe, BirdLife International, 2004). В България видът се среща само в размножителния период, като първите птици се появяват в началото на май и отлитат към Африка в края на август и началото на септември.

Гнездене
Гнездовият сезон за червеногърбата сврачка започва в средата на май като най-късно в края на юни женската снася между 3 и 9 яйца. Гнездата са най-често в ниските части на бодливи храсти, но понякога и на леснодостъпни места по ниските клони на дърветата. Средният диаметър на гнездото е 14 см и е построено от тънки клончета, листа, треви, пера и др. материали. Често гнездата са “украсени” с цветна хартия, плат или конци. Яйцата са с разнообразна форма и цвят и тежат средно около 3 гр. Малките се излюпват на 14-тия ден от полагането на яйцата и биват хранени от двамата родители още 15 дни преди да излетят от гнездата си. Гнездовият успех на вида е около 86%, като основната причина за провал на гнезденето е хищничество от вранови птици, най-често свраки (Pica pica) и сойки (Garrulus glandarius).

Местообитание
Обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене, както и по време на лов. Предпочита терени със слаб наклон и особено южните склонове на хълмове и възвишения в близост до реки и езера/язовири. Един от най-широко разпространените видове птици в селскостопанските райони, който силно се влияе от използването на инсектициди и премахването на естествената растителност по периферията на обработваемите площи.

Хранене
Храни се с насекоми, основно бръмбари, но също и с други безгръбначни, малки бозайници, птици и влечуги. Търси жертвите си от върха на храст, жица, стълб и др. след което улавя жертвите си в полет или сграбчвайки ги на земята. Обикновено изяжда жертвите си обратно на храста, от който е излетяла. Често складира храна като “забива” насекоми на бодли на храсти и така ги консервира в продължение на няколко дни. Храни се и с убити или отровени дребни гризачи и влечуги. Използването на инсектициди и родентициди са една от основните причини за срива на европейската популация на вида и особено в Западна Европа, тъй като оказват силно въздействие върху намирането на храна и в последствие за гнездовия успех на червеногърбата сврачка. Възможно е и вторично отравяне, особено при хранене с отровени гризачи.

Значение
Червеногърбата сврачка е един от основните насекомоядни видове в откритите селскостопански територии, което определя голямата полезност на вида по отношение на контролиране на числеността на насекомите и поради което е защитена от българското законодателство. Промените в селскостопанските практики в Европа и особено ползването на пестициди и премахването на храсти и единични дървета в обработваемите земи са довели до изчезването на вида от редица райони на стария континент. Най-големите заплахи, с които предстои да се сблъска видът в България през идното десетилетие е интензификацията на земеделието и особено навлизането на култури за производство на биогорива като рапицата, при които ограниченията за ползване на пестициди и изкуствени торове са силно занижени, което води до създаването на огромни площи от монокултури с изключително ниско биоразнообразие. Поради това е изключително важно проследяването на тенденциите в числеността на червеногърбата сврачка и други индикаторни видове птици в селскостопанските райони на страната и отчитане на влиянието на новите земеделски практики върху техните популации. Изчезването на подобни видове птици от земеделските райони на България са надежден индикатор за силното влошаване на качеството на жизнената среда в тези райони.

Различни типове обаждания на сврачката може да намерите тук.

 


Снимки:

Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - мъжка, Йордан Христов, http://www.naturemonitoring.com/
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - мъжка, Николай Петков
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - женска, Николай Петков
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - мъжка, Николай Петков
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - мъжка, Николай Петков
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - мъжка, Николай Петков
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - женска, Николай Петков
Червеногърба сврачка (Lanius collurio) - млада, Николай Петков
Тенденция на червеногърба сврачка за периода 2005-2014
http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook