< Назад

Папуняк (Upupa epops)

Тенденция на популацията: Стабилна

Описание
Папунякът е един от най-колоритните представители на птиците у нас, наричан още „циганско петле”. На дължина достига 26-28 см, от които клюнът е 5-6см и опашката е 8-9см. Оцветяването на тялото, главата, гърдите и шията е охристо с оранжево-кафеникави оттенъци. Клюнът е дълъг и извит леко надолу. При възбуда или уплаха изправя гребен от удължените пера на главата, които завършват с черни върхове. Гърбът и крилете са с основно черно оцветяване и широки били ивици, като контрастират с основното оцветяване на тялото особено в полет. Крилета са относително големи и широки с размах до 48см. Трудно може да се сбърка с друг вид.

Разпространение и численост
Гнезди в Централна и Южна Европа, Мала Азия и През Южна и Централна до Източната част на Азия. Прелетен вид. През 20в. ареала му основно в Северозападна Европа се свива и той изчезва от там като гнездящ вид. У нас е относително широко разпространен из цялата страна без високопланинските горски местообитания. В миналото е бил с по-широко разпространение, но понастоящем е с относително неравномерно разпространение и ниска плътност, като в по-голямата част плътността му е и около и под 1 дв/км². Има значителна по размер популация като тази в Европа се оценява на 1,800,000-3,500,000 индивида. Налице са данни за спад на популацията на вида през последните десетилетия. Числеността на популацията в страната се оценява на 8-15 000 двойки.

Гнездене
Гнезди поединично в кухини на дървета, скали, каменни зидове и струпани камъни, земни откоси. Размножаването започва през втората половина на април и май. Снася 5-8 яйца, които женската мъти 16-18 дни.

Местообитание
У нас се среща повсеместно основно до около 500м, но отделни двойки гнездят и до 1400 м.н.в. Типичните му местообитания през размножителния период са разредени широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита късотревни пасища и степни участъци, с единични хралупести дървета или скали за почивка и гнездене, каменни зидове или струпани камъни в кухини, на които гнезди. Понякога може да се срещне в окрайнините на населени места.

Хранене
Основната храна на папуняка са различни безгръбначни и насекоми и техните ларви. Храни се и с дребни гръбначни – гущери, змии, жаби и гекони. Храната намира основно на земята, като с дългия си клюн тества рохката почва и пукнатини или рови в опадали листа.

Значение
Видът е включен в индикаторните видове за селскостопанските местообитания, но все още е с неизяснена тенденция поради малката извадка за вида в рамките на програмата.