Гривяк (Columba palumbus)

Тенденция на популацията: силно нарастваща

Това е относително широко разпространен у нас вид. За разлика от Западна Европа, където той се среща предимно в земеделските земи и паркове в градовете, в България той е основно горски вид.

Описание
Видимо по-едър от домашните гълъби. Това е най-едрият наш представител на семейство Гълъбови - достига на дължина до 41 см и на тегло до 600 гр. Отгоре е сиво-пепеляв, с метален блясък, коремът му е белезникав. Гушата и гърдите му имат бледо-червеникав отенък. Възрастните гривяци имат по едно бяло петно, симетрично разположени отстрани на шията. При младите птици тези петна липсват, като то се появява постепенно след 6 месечна възраст. В полет ясно се вижда широка бяла напречна ивици по средата на крилото. Първостепенните махови пера са черни. При кацнали птици ясно се вижда, че ирисът на окото е светъл за разлика от Гълъба хралупар, който е с тъмен ирис.

Разпространение и численост
Гривякът е широко разпространен гнездящ вид в цяла Европа, което представлява > 75% от световния гнездови ареал на вида. Европейската популация на този вид е много голяма (> 9000000 двойки) и е със стабилна тенденция между 1970-1990. Основните гнездови популации в Германия и Обединеното кралство са се увеличили през 1990-2000 г. и вида леко повишава числеността си като цяло. У нас числеността му се оценява на 15-35 000 дв. Разпространен в цялата страна, особено чест в планинските и предпланинските райони. Липсва в отделни райони на Дунавската равнина. Плътността му е ниска между 1 до 10 дв на кв.км. През есенно-зимния период се събират на ята, които може да достигнат от няколко десетки до няколко стотици птици.

Гнездене
Гнезди поединично или в рехави групи. Гнездовият сезон започва в средата на април-началото на май. Гнездата са най-често в разположени на 3-5 м над земята, но понякога и доста по-високо от над 25м. Те правят гнездата си по върховете на високи дървета, като самите гнезда са доста небрежно направени и прозират. В тях женските снасят по две бели яйца, които мътят и двете птици в продължение на 15-18 дни. Малките излитат от гнездото след около месец след излюпването, и стават напълно самостоятелни след около седмица след излюпването. Едва около 40-45% от двойките успяват да излюпят малки. Основна причина за загубата на яйцата се счита хищничеството на различни видове. У нас гривякът мъти два пъти годишно.

Местообитание
У нас се среща предимно в широколистни и смесени гори, ивици и групи дървета в равнините и обработваемите площи, алувиални и лонгозни гори, като достига до близо 2000 м надморска височина в планините в иглолистния пояс. През есенно-зимния период обитава по-открити пространства, като често може да се види да се храни в обработваеми земи.

Хранене
Храни се с основно със семена, зелени части на растения и плодове, пъпки на растенията. Основно се храни на земята. През есента се храни често в ожънати ниви с разпиляно зърно по полетата.

Значение
Гривякът е със стопанско значение като ловен обект, включително и на международен ловен туризъм. Ловът му е разрешен от втората събота на август  до втората неделя на февруари. В някои страни от Европа при струпване на големи ята през есента може да нанесе значителни щети на слънчогледовите насъждения. Видът е включен като индикаторен за горските местообитания в МОВП.