bg
< Назад

Голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla)

Тенденция на популацията: Стабилна

Описание
Дължина на тялото 13-15 см. Размах на крилата 20-23 см. Оперението е изцяло сиво с характерно черно теме при мъжките и кафяво при женските и младите. Песента е мелодична и ясна с характерни леко меланхолични ‘флейтови' ноти. Пеят основно мъжките и много рядко женските.

Разпространение и численост
Среща се в цялата страна, с изключение на безлесните земеделски райони на Тракийската низина, Дунавската равнина и Добруджа.

Миграция
Частичен мигрант. През последните години се забелязват все повече птици да остават да зимуват в Европа. Като цяло зимува в южните части на Европа и Северна Африка като рядко се среща на юг от Сахара. Пролетната миграция е през март, а есенната през Септември и Октомври. Птиците от северните и източните страни в Европа са напълно мигриращи. Интересен е фактът, че птиците от най-северните страни мигрират до най-южните граници от ареала на зимуване. Този феномен е известен като ‘leap frog' - т.е. птиците преминават над определени райони, въпреки че те също биха предоставили необходимите условия за зимуване на птиците. Птиците живеещи на север мигрират по-бързо от тези, които живеят на юг. Те започват да мигрират след като северните птици са преминали през района им. Средно, една птица може да се задържа между 4-8 дни на едно място по време на миграция.

Интересно е, че птиците от всички възрасти и от двата пола мигрират заедно. Дългосрочни проучвания върху поведението на птиците при миграция показват, че продължителността и посоката на миграция се предава към младите птици по генетичен път. Така, птици, които са отгледани на затворено, постепенно губят желанието си за миграция.

Местообитание
Обитава широколистни гори с богат подлес, крайречни гори и храсталаци, ивици от дървета и храсти, паркове и градини в населени места. Гнездото е от трева и стъбла, и обикновено е разположено в храстите.

Предпочита да се храни и да пее от короната на дърветата, което го прави труден за виждане. Затова, основният начин за регистриране на вида по време на броенето на птиците в площадките по време на МОВП е чрез разпознаване на песента му. В някои страни, вида често гнезди в близост до черен кос и обикновена чинка.

Хранене
Храни се с насекоми през гнездовия сезон и с различни плодове през останалото време. Често се храни в короната на дървета до 20 м височина. Най-често набавя храната си стоейки кацнала. Понякога започва да лети за кратко като колибри, след което каца и понякога се приучва да виси надолу с главата като синигерите.

Птиците са изключително изобретателни при храненето. В Англия е регистриран случай, при който голямо черноглаво коприварче е отворило съд, за да си вземе грах. Също така са наблюдавани птици, които ползват клюна си, за да протрият външната част от плодовете на имела (Viscum album) като движат клюна си напред назад по някой клон докато плода се разтвори. След това изяждат само вътрешната част. Интересни случаи се наблюдават в Испания при храненето на вида с маслини. Ако през дадена година плодовете са малки, птиците поглъщат цялата маслина, след което изхвърлят костилката чрез фекалиите си. Пред години, когато маслините са по-едри, птиците се хранят чрез изкълваване на плода и костилките рядко се поглъщат.

Възрастни птици и по-рядко млади, са регистрирани да изхвърлят погадки. Това поведение не е характерно за вида, тъй като той не се храни с организми съдържащи несмилаеми части като например кости.

Гнездене
Снася 4-5 яйца в края на април - нач. на май и има две поколения годишно през периода април - юли. Птиците са полово зрели на една година. Първи пристигат мъжките като са установени няколко интересни закономерности, от които зависи и площта на гнездовата територия. Обичайно птиците могат да заемат от 0,2 до 0,9 ха. Установено е, че след пристигането си в местата за гнездене, някои мъжки обитават 3-5 пъти по-обширна територия от тази, която се ползва по време на гнездене. Тази територия първоначално не е заета от нито един мъжки, но в последствие тя се намалява под натиска на новопристигналите птици докато се обособи обичайната на площ територия. Други мъжки пък, заемат територия с площ равна на тази, която им е необходима за гнездене веднага след пристигането си без да надвишават стандартните граници за площта и. От друга страна, някои мъжки освобождават териториите си още в края на Май. Тези територии се заемат веднага от съседни двойки, които пък разширяват ‘района' си.

Разстоянието между съседни гнезда може да бъде между 70-100 м. В площ от един км2, каквато е площта на една площадка за МОВП, може да има между 3 до 55 двойки/ км2. През зимата могат да се регистрират до 500 птици на км2, достигайки до 1000 на км2 през февруари, след което намалят до 700 на км2 през март.

И двамата родители мътят яйцата докато за изхранването на малките се грижи основно женската птица. При провалено първо люпило е възможно единият от родители да напусне територията на двойката, но най-често, двамата родители остават заедно за второ люпило. Младите остават с родителите си докато започнат да се хранят сами. Това обикновено е около 12-14 дни след като напуснат гнездото. При интересно изключение е било установено малко, което е било изхранвано 48 дни след излитането му от гнездото.


Сходни видове
Малко черноглаво коприварче, и лъскавоглав синигер.

Снимки:

Голямо черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla) - мъжко, Йордан Христов
Син синигер и голямо черноглаво коприварче (женско) Йордан Христов
Тенденция на популацията на голямото черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla) в България за периода 2005 - 2014

Видео клипове:

http://www.ebcc.info/
http://www.birdlife.org/
http://www.rspb.org.uk/
http://www.BG03.moew.government.bg

За контакти

София 1111, п. к. 50
ж.к. Яворов бл.71 вх.4 ап.1
тел.: (02) 97 99 500

е-мейл: monitoring@bspb.org

Facebook Намерете ни във Facebook