Сива чапла

Тенденция на популацията: слабо намаляваща

Описание
Едра водолюбива птица с дълги клюн, шия и крака, с преобладаващо сиво оперение. Дължина на тялото: 84 - 102 см; размах на крилете: 155 - 175 см. При вида няма полов диморфизъм. Възрастните птици са с равномерно сиво тяло и криле отгоре и светлосиво-бели гърди и корем. Крилете са с черни махови пера и с черно петно на „китката", видимо и в кацнало положение. Главата с бяло чело, теме и страни, от окото назад към тила тръгва продълговата черна ивица, чийто крайни пера са удължени и висят зад главата подобно на тънки кичури; отпред на светлосивата шия има бяла надлъжна ивица със сивкаво до черно напетняване; клюнът сивкаво-жълтеникав, през брачния период до оранжев. Краката жълто-сиви. Младите с цялостно по-неконтрастно оперение, със сива горна част на главата и шия. В полет подобно на останалите видове чапли свива S-образно шията си до тялото (за разлика от подобните й щъркели, лопатарки и жерави, които летят с изпъната напред шия); полет с плавни, тежки махове; крилете винаги с увиснали надолу върхове. Обикаля по плитчините на всякакви водоеми, като понякога застива в очакване на плячка.

Разпространение и численост
Постоянен вид за България; по време на миграция и зимно време в страната пристигат и птици от Северна Европа. Малоброен, числеността му се оценява на 1 000 - 1 400 двойки.

Гнездене
Сивата чапла гнезди колониално високо по дърветата, често в смесени колонии с други видове чапли, корморани и лопатарки. Наблюдавано е и индивидуално гнездене. Освен високите дървета в близост до водоеми, може да свие гнездо и в храсталаци, а на места с големи тръстикови масиви - и направо в тръстиката. Едно и също гнездо се ползва по няколко години; има формата на плоска тепсия, направено е от различни по дължина и дебелина клонки; с годините дебелината и размерите му нарастват. Женската снася 3 - 5 яйца; младите се излюпват след около 25 дни и напускат гнездото 7 - 8 седмици по-късно. И двамата родители участват в мътенето и отглеждането на младите.

Местообитание
Среща се покрай разнообразни водоеми с плитчини: блата, езера, реки, морско крайбрежие основно в ниските части на страната; основните ѝ находища са поречието на Дунав, черноморското крайбрежие и долините на по-големите ни реки. Зиме търси храна и в земеделски земи.

Хранене
Сивата чапла е хищник; ловува риби и земноводни по периферията на водоемите; често застива на място в плитчините с прибрана шия в очакване плячката да се приближи; когато това стане, я пронизва с клюн, като изпъва светкавично шия. Храни се още с дребни бозайници и насекоми, които лови отново покрай водоемите или по-далеч от тях. Наблюдавана е да преследва и новоизлюпените на различни видове птици, например патици.

Значение и статус
Уязвим за страната вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие, включен в Червената книга на България.

Заплахи
Пресушаване и унищожаване на влажните зони, човешка намеса по течението на реките, преследване около рибовъдни стопанства и рибарници.

Сходни видове
Червена (ръждива) чапла (Ardea purpurea)

Текст: Александър Маринов - Санчо