Птици и земеделие

Агроземеделието, селскостопанските практики и птиците
Два са основните фактори, открояващи се като въздействащи негативно върху състоянието на птиците от земеделските земи. Първият е свързан с премахването на храсти от пасищата и ливадите. Това изискване е залегнало в Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, Национален стандарт 4.2., одобрени със Заповед № РД 09-616/21.07.2010г. на Министъра  на земеделието и храните:
„...За земеделски земи (затревени площи) с висока природна стойност, земите, попадащи в националната екологична мрежа Натура 2000, и защитените  територии, в зависимост от завареното положение на ливадата или пасището се разрешава да се оставят мозаечно разположени единични или групи дървета храсти и/или синори, до 25 % от общата затревена площ.“

В други постоянно затревени площи, които не са с висока природна стойност (ВПС) и са извън мрежата Натура 2000, храстите трябва да бъдат премахвани на 100%, за да могат фермерите да получат субсидии под формата на директни плащания за заявените от тях площи. Съгласно Наредба 5 от 10 март 2010 на МЗХ , чл. 16, ал.1:

„Допустими за подпомагане са постоянни пасища..., когато: на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар.... (с мозаечно разположение)...“
Същевременно проучвания в България доказват, че разнообразието на видове е по-високо в екстензивно ползвани пасища с наличие на по-голям процент храстова растителност (Nikolov et al. 2011). Премахването на храстите води до загуба на биологичното разнообразие, включително и на популации на приоритетни за опазване биологични видове и типове местообитания. То води и до влошаване качеството на естествения ландшафт и неговите екологични, природни и естетични характеристики. Унищожаването на храстовата растителност води до влошаване състоянието на популациите и местообитанията на значителен брой консервационно значими видове, включени в приложенията на няколко нормативни документа:

• Директива 79/409 на ЕИО за опазване на дивите птици и техните местообитания;
• Директива 92/43 на ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,
• Закон за биологичното разнообразие (Приложение 2 към чл.6, ал.1, т.3 и т.4);

Сред най-уязвимите от премахването на храстовата растителност видове спадат червеногърбата сврачка (Lanius collurio), черночелата сврачка (Lanius minor), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), градинската овесарка (Emberiza hortulana), големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), голямото белогушо коприварче (Sylvia communis) и др. Важно е да се отбележи, че положителната тендеция на голямото белогушо коприварче вероятно се дължи на причини извън страната ни. Аналогични заключения са установили колеги от Великобритания, които регистрират увеличение на вида с 25% и достигане на най-високото ниво в индекса за последните 15 години.

Вторият съществен фактор за намаляването на популациите на птиците в земеделските земи е свързан с разораването на постоянно затревени площи. Голяма част от тях представляват естествени и полуестествени пасища и ливади, които по начин на трайно ползване са категоризирани като орни земи, но не са били разоравани в последните 5 или повече години, като съответно са се превърнали и представляват постоянни пасища (чл.5 от Наредба № 5 от 10 март 2010 г. на МЗХ). Собствениците или арендаторите на обработваема земя често просто я разорават, без да засаждат култури, с цел да получат субсидии за единица обработваема площ . Не са редки и случаите, в които разоравани биват дори пасища, определени като такива по начин на трайно ползване, въпреки че това е незаконно и наказуемо в рамките на зоните по НАТУРА 2000. В резултат на този тип разораване се унищожават гнездови и хранителни местообитания на видове като сивата овесарка (Miliaria calandra), ливадния дърдавец (Crex crex) и др. За оценката на степента на влияние на тези практики върху популациите на засегнатите видове са необходими по-задълбочени анализи и допълнителни изследвания. С настоящите темпове и мащаби на промяна на начина на ползване на тези земеделски земи биха могли да се очакват значителни промени в популациите на много от видовете, тясно свързани с тревните местообитания.
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е възприела индекса за състояние на птиците от земеделските земи като един от индикаторите за успех на прилагането й. Междинната оценка на ПРСР отчита, че приносът й за изпълнението на индикатора е “недостатъчен“ (Agrotec 2010). Допълнителните количествени аргументи и анализи биха отразили специфичното влияние на конкретните мерки и стандарти върху видовото разнообразие и степента на коректно изпълнение на предвидените мерки.