Fulica atra

Звук

Дължина на тялото 36-42 см.

Популацията на вида в България е стабилна.

Не е включен в Червената книга и в списъка на застрашените видове на IUCN.

Лиската е широко разпространен в Европа и Азия вид. Тя обитава сладководни и полусолени басейни, където има достатъчно крайбрежна растителност, предоставяща укрития и място за гнездене. Там тя се среща през размножителния период, докато през зимата се събира на големи ята в морето, близо до бреговете, в езера и язовири.

Лиската се среща целогодишно в България. В южните части на страната тя е постоянен вид, докато тези от северна България отлитат в края на лятото. Птиците, които зимуват край бреговете на Черно море пристигат от по-северни от нас страни през октомври и остават до февруари. Размножителния период е от първата половина на април до началото на август.

Отдалеч птицата изглежда закръглена. Оперението на главата и шията е тъмно черно, а по останалата част от тялото е сиво-черно. Клюнът е бял и на челото образува бяла рогова пластинка. Външно двата пола не се различават.

При плуване, главата се поклаща в такт с движенията на краката. Това прави разпознаването на лиските лесно, даже и от далеч. От водата излитат тежко, набирайки скорост с тичане по водната повърхност.

Лиските си търсят храната във водните басейни където живеят. Може да се гмуркат до 2 м под водата с отскок от повърхността. Ядат главно водни растения, водорасли, насекоми и ларви на насекоми.

През размножителния период лиските са силно териториални. Те защитават настървено “своята” част от водоема дори от по-големи от тях птици като лебедите. Гнездото се прави най-често от папур. То се намира сред растителността и представлява паничковидна структура. В него женската снася 6-10 яйца. Двамата родители се редуват в мътенето в продължение на около 21-24 дни. През един размножителен сезон могат да бъдат отгледани две люпила. След излюпването си малките са в състояние да напуснат бързо гнездото и да следват родителите си, които им търсят храна.

-