SmartBirds
Магазин
Определител
Червеният списък на IUCN за 2023 г. ни напомня още по-категорично, че можем да загубим много видове птици завинаги. Въпреки това, има примери на положително въздействие на местните общности, което ни дава надежда, че все пак бихме могли да опазим природата преди да е станало твърде късно.
Актуализацията на Червения списък на IUCN за 2023 г. беше публикувана в критичен момент за природата, докато светът нервно чака резултатите от световната среща по климата – COP28. Освен, че е сигнал, че може да загубим много видове завинаги, тазгодишната актуализация за птиците ни напомня колко ефективни могат да бъдат местните общности в спасяването им. Добър пример са три вида азиатски щъркели, за които риска да изчезнат е намалял. Благодарение на усилията за опазването им видовете голям индийски и плешив щъркел, известни още като индийски и явански марабу са прекатегоризирани в „Почти застрашени“ от респективно „Застрашени“ и „Уязвими“. Управлението на влажните зони и дейностите за намаляването на бракониерството помагат и на индийския щъркел, който от „Почти застрашен“ понастоящем е категоризиран като „Слабо засегнат“.
„В района Камруп в Асам (Индия) броят на гнездата на големия индийски щъркел се е увеличил от 28 през 2010 г. на повече от 250, което за момента се счита за най-голямата гнедова колония на вида в света. Нещо повече, този някога преследван вид се е превърнал в културен символ и в процеса на работа е преобразил и живота на местните жени, които сега пътуват до други села, за да повишат осведомеността за щъркелите.“
Откъс от списание BirdLife, March of the Adjutants от Devathi Parashuram, наличен през януари 2024 г.
Друг пример за успех е свалянето от „Критично застрашен“ в списъка, на „Застрашен“ на хавайското шаварче, благодарение на транслокацията на индивиди. За съжаление, съдбата на друг хавайски ендемит е тежка. С повишаване на температурите, появата на инвазивни видове и заболявания, двата вида хавайски цветарници – хавайска сърпоклюнка аняняу и каваи амакихи, повишават категорията си на застрашеност от „Почти застрашени“ в „Застрашени“. Популацията на едндемичния вид от семейство Тиранови , срещащ се на острова на Робинзон Крузо, в архипелага Хуан Фернандес, страда от въздействието на инвазивни видове както и от загубата на местни растителни видове, поради което е прекратегоризиран от „Почти застрашен“ в „Застрашен“ от изчезване вид.
Островните ендемити не са единствените птици, които страдат. От европейските видове птици тревога буди състоянието на голямата дропла, която е преместена от категория „Уязвим“ в по-високата категория „Застрашен“, поради редица заплахи, най-вече свързани с деградацията на земеделските земи и степните местообитания. В България голямата дропла е изчезнала като гнездящ вид. За съжаление един от малкото екземпляри установен в през последните десетилетия беше застрелян от бракониери край Дуранкулак
В Югоизточна Азия загубата на гори в равнините продължава да води до бърз спад на популацията на канеления трогон , който вече от „Почти застрашен“ е преместен в категорията „Уязвим“.
Жълтогръдият тукан претърпява значителен спад в популацията, което налага преместването му от категория „Слабо засегнат“ в „Почти застрашен“, поради продължаващия ефект от унищожаването на горите в Южна Америка. Палмовото какаду също е преместено от категория „Слабо засегнат“ в по-високата категория „Почти застрашен“, заради загубата на местообитанията му, особено липсата на хралупи в дърветата, които видът предпочита като места за размножаване. Освен тази заплаха, в Нова Гвинея се наблюдава и повишаване на незаконното улавяне на палмовото какаду, с цел продажбата му като домашен любимец.
Птиците са добре проучени и са отлични показатели за състоянието на околната среда. Включването, на който и да е вид в по-висока категория на заплаха е тревожен сигнал, че са необходими допълнителни усилия за опазването му. Обратно, свалянето на емблематични видове като големият индийски щъркел и плешивият щъркел в по-ниски категории показва, че опазването на видовете работи, особено когато има достатъчно ресурси и дейностите биват подкрепени от местните общности.“
Д-р Иън Бърфийлд, глобален научен координатор (видове) в BirdLife International
Няколко вида са оценени за първи път, откакто са описани. Един вид белоочица, открита на индонезийски остров, дебютира като „Застрашена“, поради натиск от улавяне с цел търговията с индонезийски пойни птици. Ендемичният вид чухал , от остров Принципи в Гвинейския залив на Африка, е посочен за първи път като „Критично застрашен“. Aктуализацията на Червения списък е придружена и от най-новата версия на Таксономичния списък на BirdLife за всички птици.
BirdLife International е организацията, отговорна за оценката на глобалното състояние на всички над 11 000 известни вида птици за Световния Червен списък. От 1988 г. насам са правени седем оценки, като целта е осмата оценка до завърши края на 2024 г. Всяка година се предприемат частични актуализации на списъка. През 2023 г. статусът на около 500 вида птици е бил преразгледан. Повече от 200 от тях са преразпределени към по-високи или по-ниски категории на риск от изчезване.
