За четвърта поредна година Югоизточното държавно предприятие работи за възстановяване на екологичните мрежи в югоизточна България чрез възстановяване на ксеротермните гори и речни галерии в районите на Сакар, Странджа и Източните Родопи. ЮИДП е партньор в изпълнение на проекта „От Желязната завеса до Зеления пояс: възстановяване на екологичните мрежи в Югоизточна България“, воден от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Други партньори са Фондация „По-диви Родопи“ (ФПДР) и BirdLife Европа и Централна Азия (БЛИЦА).
Лесовъдските методи, които се използват, целят да създават жизнени екосистеми, устойчиви на климатични изменения. В рамките на 5-годишния период на изпълнение на проекта, борови култури се заменят с местни дървесни видове и се създават крайречни гори. Залесяването с типични за района дървесни видове е от съществено значение за възстановяване на местообитанията на различни растителни съобщества, както и на различни видове животни и птици.
Залесените иглолистни гори са често срещани у нас от средата на 20-ти век. Създаването им е било с почвообразуваща цел, борба с ерозията и за ускорено производство на иглолистна дървесина, необходима за развиващата се тогава дървопреработвателна и мебелна промишленост. Идеята е била тези горски култури да се стопанисват като горски плантации за ускорено производство на дървесина – да се изсичат на 100% на определена възраст, след което площите да бъдат залесени отново.
Тези изкуствено създадени гори, особено в нетипични за съответния дървесен вид условия, не притежават дълговечност и устойчивост на болести и природни катаклизми за разлика от естествените семенни насаждения. Именно с оглед значително по-голямата устойчивост на климатичните промени лесовъдите да променят – „трансформират изкуствените насаждения с естествени, за предпочитане от местни дървесни видове, които са подходящи за конкретните условия на средата и месторастенето на всяка от горските култури.

Естествено възобновяване в дъбови гори от района на гр. Малко Търново, възникнало вследствие на трансформация на иглолистна гора с помощта на отгледни и възобновителни сечи. Лесовъдите предпочитат естествената трансформация на видовете, тъй като са по-устойчиви на климатични въздействия – засушаване, снеголоми, ветровали и др.
Замяната на боровите култури е разделена в две направления, едното от които е трансформиране на иглолистни култури в широколистни чрез извеждане на сеч за трансформация. Двата вида сечи – отгледни и възобновителни се провеждат с цел естествената трансформация на видовете, без да са необходими залесителни мероприятия, за които са нужни значителни средства. В районите на седем териториални поделения, включени в проектните дейности, се извеждат сечи за трансформация. Това са ДГС Кости, ДГС Елхово, ДГС Звездец, ДЛС Граматиково, ДГС Малко Търново, ДГС Средец, ДЛС Тополовград, ДГС Ивайловград.
Досега по-голяма част от предвидените за трансформация иглолистни горски култури се самовъзобновяват добре по естествен път, като е налице смяна на дървесните видове черен и бял бор с местни широколистни – дъбове, цер, клен, полски ясен и др. След като възобновяването стане достатъчно като количество и укрепне, е необходимо старите изкуствено залесени борове да се извадят от състава на вече възобновените насаждения. Важно е това да се извърши навреме, защото изкуствено създадените борови насаждения започват масово да съхнат в резултат от отслабването им и съществува опасност от каламитетни нападения от гъбни болести и корояди. В тези случаи загубите биха били по-големи.
Вторият лесовъдски похват е чрез залесяване с местни видове – цер, благун и космат дъб на площи, освободени след санитарни или принудителни сечи в иглолистни култури. Възстановителни залесявания се извършват върху територии на ДГС Свиленград и ДЛС Тунджа, ДГС Маджарово в района на гр. Маджарово.

Млади култури от местни видове, които ще оформят новосъздадени крайречни гори в района на ДГС Маджарово.
Заложените за изпълнение лесовъдски дейности по проекта „От желязната завеса до зеления пояс: възстановяване на екологичните мрежи в югоизточна България“, които лесовъдите от ЮИДП стриктно изпълняват са също възстановяване на речни галерии в районите на Сакар. В рамките на проектните дейности успешно са създадени крайречни гори на територията на ДЛС Тополовград и ДГС Маджарово, които включват летен дъб и полски ясен а в района на ДГС Елхово – черна топола. Крайречните гори са изключително важни, защото в тях се съхраняват местообитания на богато биологично разнообразие. Те играят важна роля в поддържането на качеството на водите и в опазването на почвите и имат положителен ефект върху водните екосистеми. Близостта и достъпността им до населените места, прави крайречните гори обект на негативно човешко въздействие, което води до намаляване на площта им. Те са една от най-сложните екологични системи и в същото време – една от най-важните за поддържане на стабилността на реките.
Проект „Зеленият пояс на Югоизточна България“ е финансиран от Програмата за застрашени ландшафти (ELSP), която се управлява от Природозащитната инициатива на Кеймбридж – сътрудничество между Университета на Кеймбридж и водещи международни организации, фокусирани в опазване на биоразнообразието. Университетът и Програмата за застрашени ландшафти се подкрепят от Аркадиа (Arcadia) – благотворителен фонд на Питър Болдуин и Лизбет Раузинг.



