Снимка: © Йордан Добрев
В края на миналата година и в началото на месец януари екип от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) успя да извърши редица дейности, свързани с подобряване на условията за гнездене на защитения къдроглав пеликан на територията на защитена зона „Мандра-Пода“ BG0000271.
Миналата зима изградихме две плаващи платформи с обща площ от 80 кв.м. в окислителните басейни на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Тези водоеми са едни от най-предпочитаните за почивка и нощувка места за къдроглавия пеликан в района на Бургаските езера. Човешкото безпокойство там е сведено до мининум, което е от изключителна важност за този вид. За радост пеликаните много бързо и изключително добре приеха новите плаващи конструкции, които мигновено се превърнаха в любимо място за нощувка и почивка, както за къдроглавите, така и за розовите пеликани.

© Владимир Младенов
За да са максимално атрактивни за птиците преди началото на новия размножителен сезон, тази зима извършихме технически преглед и успяхме да изкосим достатъчно количество тръстика, с която покрихме плаващите платформи. Така те наподобяват максимално много на тръстикови острови, които са едни от любимите места за гнездене на къдроглавите пеликани. Като допълнение нашият екип успя частично да покрие с тръстика и две от старите платформи, намиращи се в най-източния басейн на окислителните езера.

© Свилен Чешмеджиев
Радващ е фактът, че още следващите дни близо 200 къдроглави пеликана, повечето от които възрастни индивиди в брачно оперение, бяха регистрирани да нощуват върху платформите, като някои от птиците с интерес разместваха тръстиката и проявяваха типично брачно поведение. Това е добър знак, като следващите седмици ще продължим да следим с интерес ситуацията с пеликаните и платформите в района.

© Владимир Младенов
Изказваме благодарност на всички доброволци, които се включиха в тази нелека задача!

© Владимир Младенов
Дейностите по опазване на къдроглавия пеликан се осъществяват в рамките на проект „Животът на пеликана“ (LIFE18/NAT/NL/000716), финансиран по програма LIFE на ЕС и с помощта на Whitlеy Fund for Nature.