SmartBirds
Магазин
Определител
Резултатите от Преброяването на водолюбивите птици у нас, което се провежда за 45-та поредна година по цял свят, вече са известни. В рамките на 4 дни (от 14 до 17 януари), 42 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), „Съюза на ловците и риболовците в България“ (СЛРБ), и представители на други неправителствени организации, успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200 влажни зони у нас.
© Георги Попгеоргиев
Традиционно основната концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката бе с високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличаха хиляди птици. Поради необичайно високите температури в страната, които бяха регистрирани седмица преди преброяването, е установена значително по-ниска численост на зимуващите водолюбиви видове птици, в сравнение с миналогодишното преброяване. Екипите успяха да наблюдават и преброят едва 2017 големи белочели и 48 от световно застрашените червеногуши гъски, като за сравнение през миналата година техният брой е бил съответно 3300 големи белочели и 322 червеногуши гъски, а през 2019 г. – 120 000 големи белочели и 3500 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
© Свилен Чешмеджиев
Трите най-многочислени наблюдавани вида водолюбиви птици са: световно застрашената кафявоглава потапница (40 323 инд.), зеленоглавата патица (37 727 инд.) и обикновената лиска (24 772 инд.). Към момента са обработени около 90% от данните, които показват, че общата численост на установените видове птици е 240 811 инд., като по време на преброяването през 2020 г. техният брой е бил 247 908 инд., през 2019 г. – 361 933 индивида, а през 2018 г. – 130 000 индивида.
Зеленоглава патица, © Михаил Илиев
От световно застрашените водолюбиви видове, освен червеногушите гъски и кафявоглавите потапници, са установени: 7 ушати гмуреца, 1427 тръноопашати потапници и 4 средиземноморски буревестника. Сред интересните наблюдения са голяма черногърба чайка в района на Северното Черноморие, 981 розови фламинги, 661 къдроглави пеликана и 13 големи черноглави чайки в района на Бургаските езера, 1 розов пеликан в язовир Розов Кладенец и 1 червеногуша гъска на язовир Овчарица. В района на Шабленското езеро и блато Песчина интерес представляваха и наблюдаваните 2 големи кресливи орела, които са световно застрашен вид. Общо за страната бяха регистрирани 42 морски орела, които са вид от Червената книга на България. Освен това бяха наблюдавани и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас – 9 бели щъркела, 1 белокрила рибарка в Софийско и 1 папуняк по Северното Черноморие.
Черногърба чайка, © Михаил Илиев
Радващ е фактът, че тази година почти всички екипи използваха мобилното приложение SmartBirds Pro за въвеждането на данните, благодарение на което бяха събрани близо 7000 записа и което спомогна изключително много за бързото обобщаване на резултатите.
Регистрирани наблюдения на видове птици с приложението SmarBirds
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове под реален риск от изчезване.
Повече информация за тенденциите и численостите на отделните видове можете да намерите тук:
