SmartBirds
Магазин
Определител
Египетски лешояд
Малкият лешояд
Египетският лешояд – свещената птица с индиански профил, е най-дребният и единственият мигриращ от четирите вида лешояди, срещащи се в Европа. С размах на крилете до 180 см и дължина на тялото 60–70 см, той е известен още под името „малък лешояд“.
Оперението на възрастните птици е бяло с черни махови пера и голо жълто-оранжево лице, а младите птици са с кафяво оперение и лице със син цвят. Стърчащите заострени пера по главата на птицата ѝ придават характерния и запомнящ се облик.
От Древен Египет до Източни Родопи
Още от дълбока древност египетският лешояд е живял в непосредствена близост до човека. Истории и легенди са славели името му, а редица народи са го почитали. Древните египтяни са го смятали за свещен и са използвали йероглиф с неговия лик в писменото си слово. Той се счита за символ на богинята на плодовитостта, майчинството и магията – Асет.
Възрастните мюсюлмани в източнородопските села все още помнят и разказват легендата за „ак баба“ (белият баща), който спасява Мохамед от ноктите на скалния орел. В знак на благодарност Пророкът го дарява с вечен живот и бяло оперение, което е символ на целомъдрие и смелост. Така „беловласия старейшина“ се загнездва в сърцата на различни народи по целия свят.
Египетският лешояд отблизо
В момента египетският лешояд е световнозастрашен вид с тенденция към намаляване на неговата популация, което го прави една от най-бързо изчезващите птици на планетата. В миналото видът е бил повсеместно разпространен на територията на България, като e гнездял дори по тепетата в Пловдив, но днес Балканският полуостров приютява по-малко от 60 двойки. Сред най-сигурните крепости на вида остават Източните Родопи (България и Гърция) и територията на република Северна Македония; той все още може да бъде видян и в североизточна България, Южна Албания и Западна Гърция.
Египетският лешояд обитава хълмисти и нископланински територии. Гнезди основно на скали и скални стени, нерядко и в близост до населени места. Гнездата си разполага в скални ниши, площадки, цепнатини. Едно гнездо обикновено се използва в продължение на години, понякога и десетилетия.
През април женската снася 1–2 яйца, които мътят и двамата родители, а след като се излюпят малките в грижата за тях участват едновременно и двете птици. Египетският лешояд се храни основно с мърша. Неслучайно лешоядите са известни като санитари на природата. В менюто му обаче, за разлика от по-едрите видове лешояди, се включват още насекоми, ларви, жаби, гущери, костенурки, които улавя живи.
Птицата се слави и със своята интелигентност. Тя е една от малкото представители на птичето разнообразие в света, която използва сечива. В Африка египетският лешояд многократно е наблюдаван да използва камъни, за да разчупва изоставени щраусови яйца, които също са част от менюто му.
5000 км полет
Египетският лешояд е типичен далечен мигрант. През септември младите и възрастните птици напускат гнездовите територии и поемат по дългия път към местата за зимуване в Африка. Мигрират на малки групи основно над сушата, избягвайки големите открити морски пространства. Прелитат над Турция и източното крайбрежие на Средиземно море, откъдето навлизат в Африка. По миграционния път образуват големи струпвания на места с изобилие на храна като сметища и площадки за подхранване. Миграционният път за птиците от Балканите е най-сложен и дълъг, тъй като египетските лешояди трябва да прелетят над 5000 километра до местата за зимуване, минавайки през поредица от важни миграционни точки, т.н. места с тесен фронт на миграция. През тези места преминават стотици хиляди мигранти между Европа, Азия и Африка. Първата есенна миграция е едно от най-големите предизвикателства за младите неопитни птици, които понякога имат нужда от над 50 дни, за да достигнат до зимните квартири, за разлика от възрастните, някои от които се справят с огромното разстояние само за 14 дни.
Дългият есенен миграционен път на египетските лешояди завършва в Африка. Там птиците прекарват неблагоприятните у нас зимни месеци и събират сили да поемат по обратния път рано напролет. Тук египетският лешояд демонстрира удивителна доверчивост към хората и често се храни насред селата и градовете. Нощува на групи по скали и електрически стълбове.
Птиците от Балканския полуостров зимуват на широк фронт в целият сахелски пояс на Африка – от Нигер и Нигерия до Етиопия. През първите години от живота си обикновено младите египетски лешояди остават в Африка, скитайки се и търсейки места, където да се хранят. Завръщат се по родните места на 2–3 годишна възраст. По тази причина и поради дългите миграционни пътища египетският лешояд прекарва половината от живота си извън местата за размножаване.
Борба с отровите
Използването на отрови и отровни примамки все още е една от най-сериозните заплахи, както за египетските лешояди, така и за другите хищни птици, срещащи се на Балканите. В резултат на употребата на отрови в България са почти напълно унищожени популациите на хищните и лешоядните видове птици от 60-те до 80-те години на миналия век. Хората прибягват към незаконна употреба на отрови най-често при възникване на конфликти от типа човек–хищник и човек–човек, в резултат на претърпени стопански загуби. За съжаление, бидейки мършоядни птици, лешоядите стават невинна жертва в тази неравна борба. Ето защо, вече в множество европейски държави, включително и на Балканите, има разработени стратегии за борба с отровите. Въпреки че България е сред страните с най-високо биоразнообразие в Европа, тя все още е сред изключенията и няма такъв оперативен стратегически инструмент. Това наложи БДЗП да инициира процес за разработване именно на такава стратегия и за страната ни.
Международно сътрудничество
Работата по опазване на египетския лешояд в България и Гърция подчерта нуждата от прилагане на мерки за защита на вида по целия му миграционен път, обхващащ Балканите, Близкия изток и Африка. Поради тази причина днес усилено се работи за опазването на източната популация на египетския лешояд в Европа чрез прилагане на спешни природозащитни мерки за елиминиране на най-сериозните известни заплахи за вида в гнездовите му територии, по пътя на миграция и местата за зимуване. Дейностите за опазване на вида са в съответствие с най-актуалния стратегически документ: Плана за опазване на Балканската и Централноазиатската популации на египетския лешояд по пътя им на миграция (EVFAP), който е ключов компонент от Многовидовия план за опазване на лешоядите в Африка и Евразия (Vulture MsAP).
Подсилване на балканската популация на вида
Тенденцията към намаляване на популацията на египетския лешояд и нестихващите заплахи, пред които е изправен видът, като поставянето на отровни примамки, незаконното убиване, токови удари и сблъсъците с ветрогенератори, прави неговото оцеляване все по-трудно. Ето защо работим за подсилване на Балканската популация на египетския лешояд чрез алтернативни подходи – отглеждане на птици на затворено, които да бъдат пуснати на свобода с надеждата те да сформират двойки и успешно да се размножават. „Рестокинг“ програмата се осъществява в Източни Родопи, тествайки три различни метода: хакинг, фостеринг и забавено освобождаване. Тя се осъществява в партньорство със Зелени Балкани и няколко европейски зоопарка.
Обезопасяване на електрически стълбове
Избягването на такъв тип инциденти на Балканите и по целия миграционен път се осъществява по няколко различни начина, като най-често използваният е поставянето на защитни изолации на потенциално опасни електрически стълбове, които предпазват птиците от токов удар при кацане или излитане от стълба. До момента са идентифицирани повече от 65 000 опасни стълба на Балканите, в Близкия изток и Африка и се работи както за обезопасяването на най-опасните, така и за промяната на политиките в планирането на поставянето на стълбове с дизайн, който е съобразен с птиците.
Охрана на гнезда
От 12 години повече от 70 доброволци от България и чужбина са взимали участие в охраната на гнезда на египетски лешояди, включително гости от Канада, Румъния, Литва, Германия, Англия, Белгия, Франция и САЩ. Мисията на охранителите е в началото на август да наблюдават излитането на младите птици от гнездата им. В този период младите египетски лешояди са все още неопитни летци и вероятността за инциденти не е малка, поради което нашите доброволци ги наблюдават ежедневно и при нужда помагат, ако някоя от птиците не направи успешен първи полет. Досега, благодарение на незаменимата помощ на доброволците, са спасени 5 малки и успешно са напуснали гнездата си над 100 птици.
Сателитно проследяване
От 2010 г. досега сме поставили сателитни предаватели на 71 египетски лешояда. Използването на сателитни предаватели ни помогна много както за опознаването на някои аспекти на биологията и екологията на вида, така и за разкриването на мащаба на заплахите, пред които са изправени птиците в гнездовите си територии на Балканите, в местата за зимуване в Африка и по миграционния път. През годините маркирахме както млади птици малко преди напускането на гнездата, така и възрастни индивиди. Малкото устройство, което съдържа GPS предавател, малък соларен панел с батерия и антена, се поставя на гърба на лешояда чрез специално проектирани презрамки. Теглото на устройството е не повече от 30 г и не оказва влияние върху летателните способности на птиците, така че те могат да ги носят до края на живота си.
Можете да видите пътя на всички наши маркирани египетски лешояди тук.
Освен поставянето на предаватели, друга възможност да надникнем отблизо в света на мистичните египетски лешояди е чрез инсталирането на фотокапани и чрез нашата камера, която предава на живо от диво гнездо на вида в района на Провадия.
В периода от април до септември вече повече от 9 години ставаме свидетели на всичко случващо се в лешоядското семейство, обитаващо гнездото.
Можете да наблюдавате камерата на сайта www.LifeNeophron.eu
Незаконно убиване и трафик
Причините за такъв род престъпления са главно с цел колекциониране, препариране и износ, или за използване на лешоядите в т. нар. „народна медицина“, като талисмани срещу вещици и зли сили, което е практика, позната в някои държави в Африка и една от основните причини за намаляване на популацията на вида там.
Образователни дейности
Образованието на деца и подрастващи както на Балканите, така и по миграционния път на египетския лешояд, е един от приоритетите в работата ни. Вярваме, че запознаването на малчуганите с птиците, тяхната екологична функция и свързаните с тях екосистемни услуги, е в основата на устойчивото опазване на вида в бъдеще! Освен разработване на образователни програми за ученици на трите континента, екипът ни работи усилено и за развиването на комфортна училищна среда за децата в страните в Африка, в които това все още не е напълно постигнато. Осигуряване на електричество, питейна вода и интернет дава възможност на преподавателите да осигурят един съвременен и адекватен учебен процес, а на децата – да разширят и реализират капацитета си.
Освен работата ни с деца, участваме активно в изграждането на експертен капацитет в други неправителствени организации, екипи на национални паркове и институции.
Законодателство
Освен консервационните и образователни дейности, които реализираме, работим усилено и за подобряване на законодателството в аспектите, в които прилагането му въздейства негативно върху статуса на египетския лешояд.
Законодателство, свързано със залагането на отрови и отровни примамки, вносът, съхранението и контролът на продукти за растителна защита, използването на ветеринарно-медицински продукти, са само част от работата, която цели изследване и предложения за предприемането на стъпки за намаляване на негативното въздействие върху египетския лешояд както на Балканите, така и по целия миграционен път.