Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

За ловния сокол

Ловният сокол е най-едрият сокол в България. На големина е колкото мишелов, но има по-елегантен силует, по-тесни и остри крила в полет. Младите птици са с по-тъмно оперение от възрастните. Подробно описание на ловния сокол ще намерите в нашия онлайн определител

Както при повечето грабливи птици, така и при ловния сокол женските са по-едри от мъжките. Теглото на мъжките птици варира от 730–990 г., а на женските – 970–1300 г.

Птица на открити места близо до скални масиви и гори

Ловният сокол у нас се среща в Стара планина, Средна гора и Родопите, както и в отделни райони на Дунавската равнина, Добруджа и Тракийската низина. По време на миграция най-често може да бъде наблюдаван по Черноморието. Постоянен и прелитащ вид.

В страната ни зимуват индивиди от по-северни европейски страни. Есенната миграция е най-ясно изразена през септември. Обитава открити места в близост до скални масиви и гори, често пасища и земеделски земи.

© Емил Тодоров/Ловен сокол

Заема стари гнезда на други птици на дървета

Не строи самостоятелно гнездо, но има случаи, в които птиците носят малки клонки, треви или дори сезал. Подобно поведение обаче би следвало да се разглежда по-скоро като подновяване на брачните отношения при двойката, отколкото като гнездостроене.

Ловният сокол гнезди направо върху субстрата на скална ниша или площадка (понякога открита отгоре) или в стари гнезда на други птици. По скали заема гнезда предимно на гарвана, белоопашатия мишелов и скалния орел. Снася 3–6 яйца. Има едно поколение годишно в периода март–юли.

Обнадеждаващо откритие в света на грабливите птици

След 2006 г. ловният сокол се смята за вид, изчезнал от България като гнездящ. През 2018 г. наш екип откри първото след повече от десет години отсъствие, заето гнездо на ловни соколи в страната. Едната птица се оказа от соколите, отгледани на затворено от колегите от „Зелени Балкани“. Двойката успя да отгледа две малки, които успешно напуснаха гнездото и се надяваме да се заселят на нови места.

Разнообразно меню от бозайници и птици

Ловният сокол се храни основно с лалугери и други мишевидни гризачи и по-рядко – с птици, главно такива, които обитават приземния слой на открити терени. Улавя плячката си предимно на земята, макар в някои случаи – и във въздуха.

© Св. Спасов/Европейски лалугер

Историята на ловния сокол

В края на 19-и век ловният сокол е относително многоброен и широко разпространен в страната. След 50-те години на миналия век числеността му рязко намалява и към 80-те години остават по-малко от 15 двойки в цялата страна. Причините за това са разнообразни, но в най-голяма степен намаляването се дължи на:

fas|fa-exclamation|
повсеместното изтребване на грабливите птици в продължение на десетилетия;
fas|fa-exclamation|
разрушаването на местообитанията и рязко намаляване на храната вследствие на съкращаване на животновъдството, уедряване на земеделските площи, масово използване на химикали и други.

След 1985 г. спадът допълнително се ускорява и заради започналото по това време изземване на малки и на яйца от гнездата на и без това останалите малко на брой размножаващи се двойки.

Целенасочено проучване на вида, проведено от БДЗП в периода 2006–2014 г., показва наличието на отделни заети територии, като тогава се допуска размножаването на 1–2 двойки, без да има преки данни за нито едно заето гнездо.

© G.Papp/Ловен сокол

Заплахите за ловния сокол

Струпването на значителни по въздействие и брой отрицателни фактори върху вида в относително кратък период през последните две десетилетия на 20-и век практически не са позволили на ловния сокол да се адаптира към засилените заплахи и промените в местообитанията. Популацията е засегната пряко чрез намаляване на броя на птиците, на гнездовия успех, на традиционните гнездови места, вследствие на ограбването на повечето гнезда за нуждите на соколарството. Същевременно са силно увредени ключови фактори за оцеляването ѝ – местообитанията и хранителните ресурси, загубили своята ценност поради различни причини.

Днес ловният сокол е застрашен от изчезване в световен мащаб.

Разработване на стратегически за опазването на ловния сокол държавни документи

БДЗП е един от основните участници в разработването на Националния план за опазване на ловния сокол в България, приет като официален документ на държавата и като неин ангажимент за опазването на вида. С това България се нарежда сред най-напредналите в това отношение страни в Европа и изпълнява изискванията на международни конвенции за опазване на природата.

Включване на най-важните за ловния сокол райони на страната в мрежата Натура 2000

Районите на бившите гнездовища, на местата, обитавани от ловни соколи при скитанията и миграцията им, бяха предложени от БДЗП и включени в мрежата Натура 2000 като места от най-голяма важност за природата на България и като такива, защитени по законите на Европейския съюз.

Устойчиво управление на важни за ловния сокол местообитания в Понор планина, Централен Балкан и Бесапарските ридове

Чрез различни дейности, включително чрез въведената за царския орел агроекологична мярка се цели подобряване състоянието на хранителните местообитания и на ловния сокол, тъй като двата вида са със сходна биология и често гнездят близо един до друг. БДЗП осъществи цял комплекс от мерки за опазването на пасищата и ливадите, както и за възстановяването на лалугеровите колонии, които са от критична важност и за ловния сокол.

Подобряване на хранителната база

БДЗП осъществява редица дейности за опазване на лалугеровите колонии, които са основен източник на храна през периода на гнездене за ловния сокол, царския орел и други видове хищни птици. Освен защитата на съществуващите колонии, бяха предотвратени редица опити чрез „инвестиционни предложения“ да бъдат унищожени ключови за ловния сокол колонии с лалугери. През последните години БДЗП прилага най-съвременни методи за възстановяване на силно увредени колонии чрез пренасяне на животни от други места и осигуряване тяхното оцеляване.

Противодействие на посегателствата срещу хищните птици

Едни от първите действия на БДЗП бяха насочени срещу ограбването на гнезда и други посегателства срещу ловния сокол. След десетилетия усилена работа за опазването на вида и другите хищни птици бяха привлечени МВР, Прокуратурата, Митниците. Причината е, че престъпленията срещу птиците и другите диви животни обикновено са свързани с други престъпления. Например отравянето на хищни птици от гълъбари, които организират състезания със залагания засяга както хищните птици, така и здравето на хората, както и фиска на държавата и е от компетенцията на органите за борба с организираната престъпност. За трафика през границите на забранени за износ или внос животни пък съществуват сходни канали като тези за трафика на наркотици. Затова смятаме за голям успех включването на силовите държавни институции в проблема.

© Петър Янков

Подобряване на условията за гнездене на ловния сокол

Като птица на откритите пространства, в равнините ловният сокол няма къде да гнезди. Същевременно, в много такива места всяка година при скитанията пребивават млади ловни соколи от Унгария, Словакия, Украйна. За да им създаде условия за пристъпване към гнездене, БДЗП постави над 350 изкуствени гнездилки от няколко типа. Едни от тях са по дървета, а други – на стълбове от високоволтовата мрежа, където стотици хиляди волтове осигуряват и защита на гнездата. Почти всички гнездилки са заети, засега – от други хищни птици: черношипи ветрушки, соколи орко, белоопашати и обикновени мишелови. С всеки от тях ловният сокол няма да има проблем да се справи, ако реши да заема гнездилката…

Обезопасяване на електрически стълбове

Повече от 10 ловни сокола, маркирани със сателитни предаватели, загинаха през последните години от късо съединение при кацане по стълбове от 20 кВ мрежа. Затова една от ключовите дейности за минимализиране на заплахите за вида, които БДЗП предприе, бе изолирането на опасните електропроводи. С привлечени от Европейския съюз средства (изолиращите приспособления са изработени от специален материал и са скъпи) и със съдействието на електроразпределителните дружества, бяха изолирани едни от най-опасните участъци. Нещо повече, електроразпределителните дружества продължиха след това самостоятелно и за своя сметка да изолират нови и нови участъци, тъй като по този начин самите те спестяват средства за отстраняване на аварии. Благодарение на това е облагодетелстван не само ловният сокол, но и редица други видове хищни птици, както и белият щъркел. Така ежегодно бива спасен животът на стотици птици, много от които са от застрашени и редки видове.

Международно сътрудничество в опазването на вида

БДЗП поддържа вече десетилетия активно сътрудничество с други национални организации и с международни институции в опазването на ловния сокол. Беше оказано съдействие в оценяването на международния природозащитен статус на вида и в осуетяване на опитите на соколарски организации да омаловажат сериозната степен на заплаха за вида в световен мащаб. Активно участие беше осъществено и в разработването на Международния План за опазване на ловния сокол, в редица международни конференции, посветени на спасяването на вида.

Благодарение на сътрудничеството с организации от останалите страни от ареала на вида имахме възможност да наблюдаваме пряко поведението и движенията на сателитно маркирани птици на територията на България, и, за съжаление, в няколко случая да издирваме загинали птици и да връщаме на собствениците спътниковите им предаватели.

Проучване и проследяване състоянието на вида

БДЗП извършва постоянно събиране на данни за ловния сокол в България с оглед проследяване на състоянието и тенденциите му. Събира се и информация за заплахите както за вида в цяло, така и за всяко от бившите и потенциални гнездовища на ловен сокол. Поддържа се база данни за ловния сокол в страната.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.