Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

Орелът на горите

Сравнен с други орли, срещащи се у нас, малкият креслив орел е не особено голяма граблива птица. И все пак размахът на крилете му достига 145 см, но тежи едва 1600 г.

При малкия креслив орел мъжките и женските индивиди трудно се различават, има известна разлика само в размерите. Но пък лесно се отличават младите от възрастните птици – има възрастов диморфизъм. Младите са шоколадовокафяви, с добре оформено жълто петно на тила. Възрастните са с кафяво оперение.

През размножителния период малкият креслив орел често издава пискливо „ви-й-ик, ви-и-ик“, а през другите сезони – повтарящ се крясък „кийе-кийе“, наподобяващ джавкане на малко куче.

© Богдан Боев/Малък креслив орел

Далечен мигрант

Малкият креслив орел се среща в Европа и Азия и зимува в Африка. На Стария континент е разпространена по-голямата част от популацията му – повече от 95%. Оценката на гнездовата популация е между 14 000 и 19 000 двойки. Малкият креслив орел е типичен „далечен мигрант“, като индивиди от северната част на популацията прелитат почти 10 000 км, за да достигнат местата за зимуване. Прекарва зимата южно от екватора. Миграционният път преминава през Бургаския залив, Босфора и залива Акаба.

При миграция образува разредени ята понякога до няколко десетки индивида в смесени групи с мишелови, кани и други видове орли. На определени места по време на миграция, птиците спират за почивка и възстановяване на силите по дългия миграционен път.

Домът му в България

Малкият креслив орел се среща в по-висока численост в Дервентски възвишения, Сакар, Западните предпланини на Странджа, долното и средното течение на река Тунджа, Източна Стара планина и Източни Родопи. Разпръснати находища има и в Добруджа, Дунавската равнина, Тракийската низина, Западни Родопи, Средна гора, Витоша, Плана и др.

В Сакар планина и съседните Дервентски възвишения числеността му слабо се увеличава, докато в същинската част на Странджа, намалява поради деградация на хранителните му местообитания, изразяваща се основно в обрастване на откритите територии, поради настъпилите социално-икономически промени в района.

Гнездовата популация на малкия креслив орел в България се оценява на повече от 600 двойки. Обитава широколистни и смесени гори в близост до открити пространства – основно пасища, ливади, обработваеми земи и водоеми. Предпочита мозаечен тип местообитания.

Менюто на орела

Храни се предимно с дребни бозайници, основно полевки и друга подобна по размери плячка, състояща се от различни видове гризачи, земноводни, влечуги, дребни птици и насекоми. В Сакар двойките малки кресливи орли използват за изхранване и таралежи, което е хранителна адаптация на вида.

© Богдан Боев/Таралеж

Едно малко за година

Малкият креслив орел е моногамен вид – двойката остава заедно до смъртта на едната птица. Строи гнездото си на високи дървета. Женската снася от 1 до 3 яйца, но най-често 2. Мътят двата орела в продължение на 33–43 дни. Малките напускат гнездото на 49–56 дневна възраст. Годишно отглежда едно малко, изключително рядко две.

Природозащитен статус

Малкият креслив орел е защитен от закона вид. Включен в Червената книга на България в категорията уязвим, а в Червения списък на IUCN на световнозастрашените видове в категорията – незастрашен.

© Богдан Боев/Малък креслив орел

Заплахите за орела

fas|fa-exclamation|
Изсичането на старите гори, селективното изсичане на стари дървета и залесяването на пасищата води до разрушаване на размножителните и хранителните местообитания на орела.
fas|fa-exclamation|
Интензивното земеделие, свързано с използване на много пестициди и въвеждането на монокултурите (огромни площи засети с една единствена култура), води до намаляване на видовете животни, с които малкият креслив орел се храни.
fas|fa-exclamation|
Нова заплаха представлява и използването на шредери за почистване на храстите от пасищата, които увреждат местообитанията му, но водят и до директно унищожаване на животните, представляващи негова плячка.

В помощ на орела

Проучвания сочат, че малкият креслив орел избира да гнезди в близост до ръба на гори, открити пространства в горите, заети от храстово-тревни съобщества и земеделски земи. Това предполага близост до територии с налични и достъпни хранителни ресурси. Добрите практики и модели за подобряване и поддържане на хранителните местообитания и хранителната база за вида включват:

fas|fa-check|

възстановяване на изоставени (запустели) тревни и храстово-тревни съобщества;

fas|fa-check|

превръщане на обработваеми земи в пасища или прилагане на благоприятни схеми за ротация на културите;

fas|fa-check|

възстановяване на храстова растителност;
Ротация на паша и нейното ефективно управление;

fas|fa-check|

изграждане на хранителни траншеи и други методи за увеличаване обилието на животни, които видът използва при хранене.

Практиките за създаване, възстановяване и поддържане на горски ландшафтни структури и участъци, в които гората граничи с открити пространства, включват:

fas|fa-check|

създаване и възстановяване на полезащитни горски пояси, които са важни места за почивка по време на миграция и за гнездене на малкия креслив орел;

fas|fa-check|

възстановяване и поддържане на преходна дървесно-храстова растителност (екотон), като ключово местообитание за видовете от хранителния спектър на малкия креслив орел.

© Богдан Боев/Малък креслив орел

Сателитно проследяване на птици

През лятото на 2020г. за първи път в България бяха поставени сателитни GPS/GSM предаватели на три млади малки кресливи орли от българската популация. Предавателите се поставят на младите птици малко преди да отлетят от гнездата. Тогава те са достатъчно големи и заякнали – почти с размерите на възрастен орел. Сателитният предавател представлява малко устройство, което се прикрепва на гърба на птицата със специално проектирани презрамки. Той тежи само 70 грама, така че птицата свиква напълно с него и може да го носи до края на живота си. Устройството има соларен панел, който зарежда батерията с енергия от слънцето и прави живота му изключително дълъг.

Проследяването на малки кресливи орли, използвайки предаватели, ще спомогне за установяване на модела на разпръскване на младите птици, миграционния им път, временните места за пребиваване, както и за събирането на важна информация за заплахите по местата им на зимуване и по целия миграционен път.

Сателитното проследяване ще помогне да бъдат проучени и местообитанията на вида – кои използват и предпочитат, както и каква е тяхната преживяемост. Събраната информация ще спомогне за изработване на демографски модел на вида, както и ще начертае основни насоки за по-ефективното му опазване не само на регионален план, но и в световен мащаб.

Историите по време на път на Кубрат, Тервел и Свобода – трите маркирани с предаватели малки кресливи орли, може да проследите на картата.

Обезопасяване на електрически стълбове

Обезопасяването на опасните електропроводи се постига с различни подходи и средства:

fas|fa-bolt|
Поставянето на защитни изолации на потенциално опасни електрически стълбове предпазва птиците от токов удар при едновременен контакт с проводник под напрежение и заземена част от стълба.
fas|fa-bolt|
Подмяната на въздушни голи проводници с изцяло изолирани такива (т.нар. ПАС система) предпазва птиците от токов удар по цялата дължина на електропровода
fas|fa-bolt|
Монтиране на „кацалки“ върху стълбовете тип РОС (превключватели) – предоставят място за почивка на птиците, като позволяват птицата да кацне на сигурно разстояние от тоководещите елементи.
fas|fa-bolt|

Подземни електрически кабели, които заменят опасни за птиците въздушни електропроводи. Този подход напълно елиминира опасността за птиците от токов удар и сблъсък с проводниците и гарантира най-надеждното електрозахранване за хората.

Обезопасяването на опасни електрически стълбове е крайно наложителна мярка за спасяването на много видове птици, защото необезопасените стълбове на електроразпределителната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици. В България голям процент от електропроводите са опасни за птиците, особено за едрите грабливи птици и щъркелите. Някои от тях са истински смъртоносни капани, убиващи десетки птици всяка година.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.