Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

Дом северно от 70-тия паралел

Червеногушата гъска е най-дребната дива гъска в Европа и Азия. Същевременно е и най-атрактивната с красивото си ярко оперение с керемидено-червени гърди, бузи и шия. Единственото място на Земята, където червеногушата гъска гнезди е тундрата на полуостровите Таймир, Ямал и Гидан в арктична Русия, северно от 70-тия паралел. Характерно за вида е, че прави гнездата си в близост до тези на едрите хищни птици и особено край тези на сокола скитник. По този начин гъските са успешно защитени от наземни хищници – като полярните лисици.
© Младен Василев/Червеногуша гъска
© Даниел Митев/Червеногуша гъска

Далечен пътешественик

До началото на 70-те години на миналия век видът е зимувал около Каспийско море. Поради смяната на зимните култури там с памук, птиците променят зимовището си и сега цялата световна популация зимува в по северното и северозападното крайбрежие на Черно море. За да стигне до зимовището си червеногушата гъска прелита над 6000 км по долината на река Об, покрай планината Урал, прелитайки през Северен Казахстан и Южна Русия.

© Даниел Митев/Червеногуша гъска

Ново място за зимуване

Към края на миналия век България се превръща в едно от основните зимовища на вида и до към средата на 90-те години на 20-и век основната част от наброяващата близо 100 000 птици популация, зимуват редовно в страната ни.

За съжаление в началото на новото хилядолетие, числеността на червеногушата гъска рязко намаля и понастоящем се предполага, че наброява около 50 000 птици.

Въпреки, че е с по-ниска численост и прекарва по-кратко време у нас видът продължава да се концентрира в Североизточна България. При сериозно застудяване 87–94% от световната популация могат да се видят във влажните зони на страната.

Езерата от Приморска Добруджа – Шабла и Дуранкулак са традиционните зимовища на вида и през 2013г. за кратък период от време почти цялата популация на вида бе концентрирана в района. През последните години по-големи ята се наблюдават и в района на Бургаските езера, а през октомври–ноември може да се види и в Свищовско-Беленската низина и резервата Сребърна.

© Младен Василев/Червеногуши гъски

Достатъчно ниви, езера и спокойствие за птиците

В основните си зимовища на територията на България, Румъния и Украйна, гъските се хранят в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица, а нощуват в близките обширни водоеми – крайбрежни езера и язовири, разположени на не повече от 50 км от местата за хранене. През деня периодично птиците прелитат до езерата, за да пият вода.

В България червеногушите гъски нощуват във водата, обикновено в средата на езерото, но в периоди на силна ловна преса и при липса на вълнение – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват и на леда.

Червеногушите гъски прекарват в местата на зимуване около 4–5 месеца.

Оцеляването им през зимата зависи от спокойствието на птиците по местата за почивка и хранене – когато гъските прекарват повечето време в летене и опити да избегнат безпокойството, причинено от хора, те губят енергия и се изтощават. Както останалите видове гъски, и червеногушите натрупват необходимите им за размножаването енергийни запаси в местата на зимуване и стациониране през пролетната миграция, и поради това спокойствието и наличието на храна в тези места влияе на целия им годишен жизнен цикъл и размножаване в далечната Арктика.

© Николай Петков/Червеногуша гъска
Shooted_RbG_Sloboziа

Незаконен лов – сериозна заплаха

Тъй като по време на миграция и през зимата червеногушите гъски формират смесени ята с големите белочели гъски, които са обект на лов, те често стават жертва на ловците. Данни от сателитни проследявания и цветно опръстеняване показват, че близо 40% от птиците могат да станат жертва на незаконен лов по време на миграцията.

Ловът, дори когато не е насочен към червеногушата гъска, води до значително безпокойство на птиците и гъските прекарват повече време в летене и опити да избегнат ловците, като по този начин губят енергия и се изтощават.

Всякакви значителни промени в земеделската практика на територията на зимовищата на червеногушата гъска може да доведат до ново преместване на зимната квартира на вида. Затова е нужно устойчиво развитие на земеделието в Добруджа, което да отчита нуждите както на човека, така и на червеногушата гъска.

Инфраструктурни проекти – нова заплаха

Една от най-новите заплахи за вида е свързана с бума на инфраструктурните проекти по Североизточното Черноморско крайбрежие през последните години. Това са ветропарковете, туристическите обекти, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти биха намалили значително площта на наличните местообитания, използвани от червеногушата гъска за хранене и почивка.

Дейностите по проучване и опазване на червеногушата гъска се извършват от БДЗП вече близо 25 години, като тяхното начало е поставено през далечната 1995г., когато стартира регулярният мониторинг на вида в СИ България. Той се провежда на около 2 седмици в периода от началото на ноември до края на февруари. През този период БДЗП инициира и създаването на международна работна група за червеногушата гъска, която включва представители на страните от ареала на вида.

Мониторинг на зимуващите гъски

Мониторингът на зимуващите гъски е една от най-дългосрочните мониторингови програми на БДЗП, чието начало е поставено още през 90-те години на миналия век.

От 1994г. насам програмата се осъществява по една и съща методика в района на езерата Шабла и Дуранкулак. Всяка година в периода ноември-март се провежда преброяване на всеки две до три седмици според графика, като от няколко години мониторинга обхваща и Бургаските езера и района на Свищов.

В рамките на всеки зимен сезон се провеждат и до 3–4 международни координирани преброявания, съвместно с Румъния и Украйна. Данните постъпващи от тези преброявания стоят в основата на определянето на числеността на световната популация на вида и съответно на неговия природозащитен статус.

© Чавдар Николов/Червеногуша гъска

Борба с бракониерството и незаконния лов

© SOR

Основните дейности, провеждани още от средата на 90-те години на 20-и век, са свързани с мониторинг на зимуващата популация в България и борбата с бракониерските прояви в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са ключови места за вида през зимния период.

В района на зимовището си в страната ни червеногушата гъска е подложена на стрес и безпокойство от незаконен риболов и навлизане с лодки в езерата, лов, бракониерство и прогонване на птиците от нивите, където се хранят. Това влияе на преживяемостта през зимата и успешната пролетна миграция и размножаване.

БДЗП работи с регионалните държавни структури за подобряване на координацията между институциите, отговорни за прилагането на природозащитното и ловно законодателство и засилване на ефективността и интензивността на контрола през ловния сезон. Въпреки че все още се наблюдават бракониерски прояви от страна на ловци в районите на зимуване на вида, отношението и самосъзнанието на значителна част от местните ловци и ловните дружинки в района на езерата Шабла и Дуранкулак съществено са се променили за този дълъг период. За съжаление, продължават да се наблюдават проблеми с приходящи ловци от други райони на страната.

Съществен прогрес се отбеляза с въвеждането на разширена неловна зона около езерата Шабла и Дуранкулак от 350м около водоемите в периода декември-януари, което бе прието през 2020г. със заповед на Министъра на околната среда и водите. Тази разширена неловна зона ще допринесе за осигуряване на по-голяма защита и спокойствие на зимуващите гъски в района на езерата.

БДЗП работи активно и за повишаване на осведомеността и подготовката на ловците и правоприлагащите институции, като организира регионални специализирани обучения с лектори с дългогодишна подготовка в различни сфери на ловното и природозащитното законодателство, както и с лектори в областта на устойчивия лов и начините за регулирането му.

Осигуряване на хранителни ресурси за вида

Първите опити на БДЗП за промотиране и въвеждане на агроекологични мерки и природозащитни земеделски практики, благоприятстващи червеногушата гъска, са започнати още през 90-те години на миналия век.

В рамките на проект по програма LIFE+ на ЕК и в сътрудничество с местни земеделски производители бе проведено детайлно проучване на избора на хранителни местообитания на вида и тяхното използване, както и въздействието на гъските върху добивите от посевите със зимна пшеница. Въз основа на получените резултати беше разработена регионална агро-екологична мярка към Програмата за развитие на селските райони, която стимулира земеделските стопани към отглеждане и поддържане на подходящи за вида селскостопански култури, осигуряващи необходимите му хранителни ресурси, в ключовите за неговото зимуване райони.

© Чавдар Николов/Червеногуша гъска
Дуранкулашко езеро

Същевременно мярката компенсира и щетите върху добивите от зимна пшеница, които местни земеделски стопани понасят при интензивна паша от зимуващи гъски за определен период от време. Преди приемането и въвеждането на мярката БДЗП проведе пилотното й тестване на територията на Община Шабла и проведе обучителна и разяснителна кампания сред местните фермери, на много от които съдейства при подготовката и подаването на документацията.

Дуранкулашко езеро

Сателитно проучване на локалните придвижвания и миграцията

До момента с предаватели са маркирани над 30 червеногуши гъски и на над 300 птици са поставени цветни пръстени за индивидуално разпознаване в рамките на програма за проучване на вида, провеждана от БДЗП. Основната цел на програмата е да се съберат данни за заплахите, преживяемостта на птиците, както и да се подпомогнат екипите, които осъществяват мониторинг на вида през миграционния и зимния период.

Предавателите се поставят на гъските в местата на зимуване в България или по време на пролетната миграция в Казахстан. До момента БДЗП използва основно сателитни GPS предаватели и GPS-GSM предаватели. Соларните панели на предавателите осигуряват неговия по-дълъг живот. Предавателите се поставят основно на възрастни птици с тегло над 1,3 кг., а самите предаватели тежат едва от 19 до 22 г. и представляват под 3% от теглото на птиците.

Опазване на местообитанията на вида

През последните 10-15 години в СИ България се наблюдава истински бум на инфраструктурните проекти. Визираме вече изградените паркове от ветрогенератори, туристически обекти и застроени територии, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти намаляват значително площта на наличните местообитания, използвани от червеногушата гъска за хранене и почивка. Ландшафтът на Приморска Добруджа е вече значително променен и БДЗП активно работи от над 20 години, за да ограничи хаотичното застрояване и трансформиране на природни територии и земеделски земи в ВЕИ инфраструктура и туристически комплекси.

Един от успехите беше налагането на мораториум на изграждане на нови ВЕИ в Приморска Добруджа, основно поради осъдителното дело на ЕК срещу България за неспазване на природозащитните директиви при изграждането на ВЕИ централи в района на Калиакра. БДЗП разработи и специализирано помагало за оценка на въздействието на отделни инвестиционни проекти, както и ГИС модел на ключовите за вида местообитания, позволяващ оценка на различни проекти и техния кумулативен ефект върху района. Тези важни инструменти позволяват на взимащите решения да оценяват адекватно и обективно бъдещи проекти и тяхното въздействие.

© Младен Василев/Червеногуша гъска

Международна работна група в действие

От 2010г. БДЗП осигурява координацията на Международната работна група по червеногушата гъска към Секретариата на AEWA, която има за цел да следи и работи за прилагането на международния план за действие за опазване на вида. Работната група се състои от представители на държавни институции и агенции, отговорни за прилагането на AEWA на територията на съответната страна, както включва и експерти, посочени от съответната страна и наблюдатели от международни организации, имащи отношение към опазването на вида.

До момента БДЗП е организирало две работни срещи на групата и чрез проектите по програма LIFE активно подпомага изпълнението на международния план за действие за опазване на вида и координацията на работната група.

В рамките на международната работна група БДЗП сподели и своя опит в области като мониторинга, обучението и природозащитните дейности на терен. Благодарение на международните партньорства подпомагаме цветното опръстеняване на вида и сателитното проследяване, есенния мониторинг на вида в Казахстан, обучението и въвеждането на добри практики в областта на устойчивия лов, смесените ловни патрули и много други.

От 2017г. БДЗП координира международен проект по програма LIFE на ЕС, който обхваща целия прелетен път на вида, заедно с петте ключови държави от ареала на червеногушата гъска. Той на практика обхваща цялата световна популация на вида и подпомага неговото опазване и изпълнението на международния план за действие.

Работа с местните общности и хората

Благодарение на активната работа на БДЗП през годините в районите на зимуване на червеногушата гъска има едно добро познаване на вида от обществеността, както и разбиране за нейните проблеми и необходимостта за нейното опазване. Същевременно БДЗП активно работи с местните общности с цел популяризиране на вида, но и популяризиране на района като атрактивна дестинация за природосъобразен туризъм. С подкрепата на програма LIFE бе създаден Фестивала на хвърчилата, който привлича туристи и местни жители на атрактивно събитие в края на летния сезон. Днес тази дейност се продължава от община Шабла.

Образователните дейности в района също имат своето значение и помагат учениците от местните училища не само да разберат необходимостта от природозащита, но и да опознаят природата около родните си места по един по-различен и атрактивен начин.
С подкрепата на Whitley Nature Fund се провеждат образователни дейности и се популяризира алтернативния и природосъобразен туризъм в района на Приморска Добруджа.

Страницата е в процес на разработка. Молим да ни извините за това, че някои от функционалностите все още не са активни.