SmartBirds
Магазин
Определител
Червеногуша гъска
Червеногуша гъска
Ново място за зимуване
Към края на миналия век България се превръща в едно от основните зимовища на вида и до към средата на 90-те години на 20-и век основната част от наброяващата близо 100 000 птици популация зимуват редовно в страната ни.
За съжаление, в началото на новото хилядолетие, числеността на червеногушата гъска рязко намаля и понастоящем се предполага, че наброява около 50 000 птици.
Въпреки че е с по-ниска численост и прекарва по-кратко време у нас, видът продължава да се концентрира в Североизточна България. При сериозно застудяване 87–94% от световната популация могат да се видят във влажните зони на страната.
Езерата от Приморска Добруджа – Шабла и Дуранкулак са традиционните зимовища на вида и през 2013 г. за кратък период от време почти цялата популация на червеногушата гъска бе концентрирана в района. През последните години по-големи ята се наблюдават и в района на Бургаските езера, а през октомври–ноември може да се види и в Свищовско-Беленската низина и резервата „Сребърна“.
Достатъчно ниви, езера и спокойствие за птиците
В основните си зимовища на територията на България, Румъния и Украйна гъските се хранят в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица, а нощуват в близките обширни водоеми – крайбрежни езера и язовири, разположени на не повече от 50 км от местата за хранене. През деня периодично птиците прелитат до езерата, за да пият вода.
В България червеногушите гъски нощуват във водата, обикновено в средата на езерото, но в периоди на силна ловна преса и при липса на вълнение – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват и на леда.
Червеногушите гъски прекарват в местата на зимуване около 4–5 месеца.
Оцеляването им през зимата зависи от спокойствието на птиците по местата за почивка и хранене – когато гъските прекарват повечето време в летене и опити да избегнат безпокойството, причинено от хора, те губят енергия и се изтощават. Както останалите видове гъски, и червеногушите натрупват необходимите им за размножаването енергийни запаси в местата на зимуване и стациониране през пролетната миграция, и поради това спокойствието и наличието на храна в тези места влияе на целия им годишен жизнен цикъл и размножаване в далечната Арктика.
Незаконен лов – сериозна заплаха
Тъй като по време на миграция и през зимата червеногушите гъски формират смесени ята с големите белочели гъски, които са обект на лов, те често стават жертва на ловците. Данни от сателитни проследявания и цветно опръстеняване показват, че близо 40% от птиците могат да станат жертва на незаконен лов по време на миграцията.
Ловът, дори когато не е насочен към червеногушата гъска, води до значително безпокойство на птиците и гъските прекарват повече време в летене и опити да избегнат ловците, като по този начин губят енергия и се изтощават.
Всякакви значителни промени в земеделската практика на територията на зимовищата на червеногушата гъска може да доведат до ново преместване на зимната квартира на вида. Затова е нужно устойчиво развитие на земеделието в Добруджа, което да отчита нуждите както на човека, така и на червеногушата гъска.
Инфраструктурни проекти – нова заплаха
Една от най-новите заплахи за вида е свързана с бума на инфраструктурните проекти по Североизточното Черноморско крайбрежие през последните години. Това са ветропарковете, туристическите обекти, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти биха намалили значително площта на наличните местообитания, използвани от червеногушата гъска за хранене и почивка.
Дейностите по проучване и опазване на червеногушата гъска се извършват от БДЗП вече близо 25 години, като тяхното начало е поставено през далечната 1995 г., когато стартира регулярният мониторинг на вида в Североизточна България. Той се провежда на около 2 седмици в периода от началото на ноември до края на февруари. През този период БДЗП инициира и създаването на международна работна група за червеногушата гъска, която включва представители на страните от ареала на вида.
Мониторинг на зимуващите гъски
Мониторингът на зимуващите гъски е една от най-дългосрочните мониторингови програми на БДЗП, чието начало е поставено още през 90-те години на миналия век.
От 1994 г. насам програмата се осъществява по една и съща методика в района на езерата Шабла и Дуранкулак. Всяка година в периода ноември–март се провежда преброяване на всеки две до три седмици според графика, а от няколко години мониторингът обхваща и Бургаските езера и района на Свищов.
В рамките на всеки зимен сезон се провеждат и до 3–4 международни координирани преброявания, съвместно с Румъния и Украйна. Данните, постъпващи от тези преброявания, стоят в основата на определянето на числеността на световната популация на вида и съответно на неговия природозащитен статус.
Борба с бракониерството и незаконния лов
Основните дейности, провеждани още от средата на 90-те години на 20-и век, са свързани с мониторинг на зимуващата популация в България и борбата с бракониерските прояви в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са ключови места за вида през зимния период.
В района на зимовището си в страната ни червеногушата гъска е подложена на стрес и безпокойство от незаконен риболов и навлизане с лодки в езерата, лов, бракониерство и прогонване на птиците от нивите, където се хранят. Това влияе на преживяемостта през зимата и успешната пролетна миграция и размножаване.
БДЗП работи с регионалните държавни структури за подобряване на координацията между институциите, отговорни за прилагането на природозащитното и ловно законодателство и засилване на ефективността и интензивността на контрола през ловния сезон. Въпреки че все още се наблюдават бракониерски прояви от страна на ловци в районите на зимуване на вида, отношението и самосъзнанието на значителна част от местните ловци и ловните дружинки в района на езерата Шабла и Дуранкулак съществено са се променили за този дълъг период. За съжаление, продължават да се наблюдават проблеми с приходящи ловци от други райони на страната.
Съществен прогрес се отбеляза с въвеждането на разширена неловна зона около езерата Шабла и Дуранкулак от 350 м около водоемите в периода декември–януари, което бе прието през 2020 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите. Тази разширена неловна зона ще допринесе за осигуряване на по-голяма защита и спокойствие на зимуващите гъски в района на езерата.
БДЗП работи активно и за повишаване на осведомеността и подготовката на ловците и правоприлагащите институции, като организира регионални специализирани обучения с лектори с дългогодишна подготовка в различни сфери на ловното и природозащитното законодателство, както и с лектори в областта на устойчивия лов и начините за регулирането му.
Осигуряване на хранителни ресурси за вида
Първите опити на БДЗП за промотиране и въвеждане на агроекологични мерки и природозащитни земеделски практики, благоприятстващи червеногушата гъска, са започнати още през 90-те години на миналия век.
В рамките на проект по програма LIFE+ на Европейската комисия и в сътрудничество с местни земеделски производители бе проведено детайлно проучване на избора на хранителни местообитания на вида и тяхното използване, както и въздействието на гъските върху добивите от посевите със зимна пшеница. Въз основа на получените резултати беше разработена регионална агроекологична мярка към Програмата за развитие на селските райони, която стимулира земеделските стопани да отглеждат и поддържат подходящи за вида селскостопански култури, осигуряващи необходимите му хранителни ресурси в ключовите за неговото зимуване райони.
Същевременно мярката компенсира и щетите върху добивите от зимна пшеница, които местни земеделски стопани понасят при интензивна паша от зимуващи гъски за определен период от време. Преди приемането и въвеждането на мярката БДЗП проведе пилотното й тестване на територията на Община Шабла и проведе обучителна и разяснителна кампания сред местните фермери, на много от които съдейства при подготовката и подаването на документацията.
Сателитно проучване на локалните придвижвания и миграцията
До момента с предаватели са маркирани над 30 червеногуши гъски и на над 300 птици са поставени цветни пръстени за индивидуално разпознаване в рамките на програма за проучване на вида, провеждана от БДЗП. Основната цел на програмата е да се съберат данни за заплахите, преживяемостта на птиците, както и да се подпомогнат екипите, които осъществяват мониторинг на вида през миграционния и зимния период.
Предавателите се поставят на гъските в местата на зимуване в България или по време на пролетната миграция в Казахстан. До момента БДЗП използва основно сателитни GPS предаватели и GPS-GSM предаватели. Соларните панели на предавателите осигуряват по-дългия им живот. Предавателите се поставят основно на възрастни птици с тегло над 1,3 кг, а самите те тежат едва от 19 до 22 г и представляват под 3% от теглото на птиците.
Опазване на местообитанията на вида
През последните 10–15 години в Североизточна България се наблюдава истински бум на инфраструктурните проекти. Визираме вече изградените паркове от ветрогенератори, туристически обекти и застроени територии, както и проектите за нови такива. Тези инфраструктурни обекти намаляват значително площта на наличните местообитания, използвани от червеногушата гъска за хранене и почивка. Ландшафтът на Приморска Добруджа е вече значително променен и БДЗП активно работи от над 20 години, за да ограничи хаотичното застрояване и трансформиране на природни територии и земеделски земи във ВЕИ инфраструктура и туристически комплекси.
Един от успехите беше налагането на мораториум на изграждане на нови ВЕИ в Приморска Добруджа, основно поради осъдителното дело на ЕК срещу България за неспазване на природозащитните директиви при изграждането на ВЕИ централи в района на Калиакра. БДЗП разработи и специализирано помагало за оценка на въздействието на отделни инвестиционни проекти, както и ГИС модел на ключовите за вида местообитания, позволяващ оценка на различни проекти и техния кумулативен ефект върху района. Тези важни инструменти позволяват на взимащите решения да оценяват адекватно и обективно бъдещи проекти и тяхното въздействие.
Международна работна група в действие
От 2010 г. БДЗП осигурява координацията на Международната работна група по червеногушата гъска към Секретариата на AEWA, която има за цел да следи и работи за прилагането на международния план за действие за опазване на вида. Работната група се състои от представители на държавни институции и агенции, отговорни за прилагането на AEWA на територията на съответната страна, като включва и експерти, посочени от съответната страна и наблюдатели от международни организации, имащи отношение към опазването на вида.
До момента БДЗП е организирало две работни срещи на групата и чрез проектите по програма LIFE активно подпомага изпълнението на международния план за действие за опазване на вида и координацията на работната група.
В рамките на международната работна група БДЗП сподели и своя опит в области като мониторинга, обучението и природозащитните дейности на терен. Благодарение на международните партньорства подпомагаме цветното опръстеняване на вида и сателитното проследяване, есенния мониторинг на вида в Казахстан, обучението и въвеждането на добри практики в областта на устойчивия лов, смесените ловни патрули и много други.
От 2017 г. БДЗП координира международен проект по програма LIFE на ЕС, който обхваща целия прелетен път на вида, заедно с петте ключови държави от ареала на червеногушата гъска. Проектът работи с цялата световна популация на червеногушата гъска и подпомага нейното опазване и изпълнението на международния план за действие.
Работа с местните общности и хората
Благодарение на активната работа на БДЗП през годините в районите на зимуване на червеногушата гъска има едно добро познаване на вида от обществеността, както и разбиране за неговите проблеми и необходимостта от неговото опазване. Същевременно БДЗП активно работи с местните общности с цел популяризиране на вида, но и популяризиране на района като атрактивна дестинация за природосъобразен туризъм. С подкрепата на програма LIFE бе създаден Фестивалът на хвърчилата, който привлича туристи и местни жители на атрактивно събитие в края на летния сезон. Днес тази дейност се продължава от община Шабла.
Образователните дейности в района също имат своето значение и помагат учениците от местните училища не само да разберат необходимостта от природозащита, но и да опознаят природата около родните си места по един по-различен и атрактивен начин.
С подкрепата на Whitley Nature Fund се провеждат образователни дейности и се популяризира алтернативния и природосъобразен туризъм в района на Приморска Добруджа.