Добър гнездови успех на царските орли в Тракия

2019 е ще бъде запомнена с добрия гнездови успех на царските орли в Тракия. Тракийската субпопулация на царския орел обхваща всички двойки, гнездящи в България и тези, разпространени в Европейска Турция. Тази година броят на двойките у нас отново бе 29, колкото и предходната, а в Европейска Турция бяха отчетени 38 сигурни заети територии, въпреки че броят им вероятно е по-голям, тъй като статуса на част от териториите остава неясен и са необходими повече посещения и проучвания. В България 19 двойки пристъпиха към гнездене и отгледаха успешно 26 малки. Общият брой на двойките царски орли в Тракия вероятно вече надхвърля 100. За сравнение миналата година бе между 80 и 90. Интерес представлява и откритата гнездяща двойка орли на Дарданелите, която може да се окаже мост между Тракийската популация и Малоазийската популация на вида.

Високите стойности на гнездовия успех на царския орел в Европейска Турция (1.56 малки/мътеща двойка) и България (1.37 малки/мътеща двойка) се дължат, както на продължителните природозащитни дейности, прилагани за вида в България и Турция, така и на благоприятни природни фактори през годината. Повечето от двойките имаха по две или три малки. Природозащитните дейности, осъществявани от БДЗП основно в рамките на проекта „Земя за царския орел“, включват мониторинг на демографските параметри на популацията, подобряване на хранителната и гнездова база, чрез залесяване, разселване на лалугери, поддържане на пасищата в оптимално състояние и възстановяване на вече разорани пасища, изграждане на изкуствени гнезда и повишаване на обществената осведоменост за значението на опазването на царския орел.  През 2019 БДЗП осигури и доброволна охрана на част от рисковите гнезда, което допринесе за предотвратяване на безпокойството и успешното излитане на малките от гнездата. Изолираните опасни електрически стълбове в районите с царски орли в България също допринесоха за намаляване на смъртността от токови удари, от които страдат най-вече младите индивиди.

Данните от мониторинга показват, че през последните години гнездовият успех се запазва висок и над средния за цялата Тракийска субпопулация на вида, разположена в България и Турция. Впечатление прави обаче, че докато царските орли в  Европейска Турция не спират да се увеличават, в България след 2015 г. ръстът на популацията спря и за периода 2015-2019 тя е нараснала само с една двойка. Тревожен е и фактът, че след 2015 г. броят на двойките в България, пристъпили към инкубация, намалява, като през тази година са отчетени само 19 – толкова, колкото са били през далечната 2012 г. Причините за това явление са комплексни: (1) местообитанията на вида през последните пет години масово се разрушават като най-мащабно е не само разораването на затревените територии, но и механичното повсеместно премахване на храстовата растителност от тях. Тази нова практика силно редуцира хранителната база на вида, изостряйки вътре-видовата и между-видовата конкуренция, в отговор на което царските орли започват да се размножават само в най-добрите територии, изоставяйки по-бедните на храна райони или остават в тях, но без да се размножават; (2) честотата на заменени партньори в двойките се повишава, свидетелстваща за нарастваща смъртност сред гнездящите птици. През 2019 г. е отчетен отново висок процент на заменените партньори в двойките – 14.81%, след пика през 2017 г. – 16.67%. Така след 2015 г. средният процент на заменени партньори в двойките е 10.18%, което е твърде висока стойност. За сравнение между 2000 и 2014 г. средният процент на заменени партньори е 6.93%. Всичко това оказва и пряк, и косвен ефект на демографията на вида. Новите партньори обикновено са птици в преходно оперение, които не са опитни и най-често заемат територия, но не се размножават в нея, понякога и повече от една година. И не на последно място в районите, обитавани от царските орли, с увеличаването на домашните животни, повечето от които се гледат полу-екстензивно, пасейки на големи площи, оградени от електро-пастири, и представляващи лесна жертва на хищни бозайници, се задълбочава конфликтът човек-хищник. На много места вълците са се завърнали след повече от десетилетия отсъствие. Щетите, които те нанасят на животновъдите увеличава напрежението и създава ситуация за използването на нерегламентирани средства за борба с наземните хищниците, от които страдат и хищните птици като царския орел и лешоядите.

Популацията на царския орел в България се намира на кръстопът: или с предприемането на адекватни и бързи мерки спрямо новите заплахи и предизвикателства, тя ще се стабилизира и ще продължи да се увеличава, или ще започне нейното свиване, особено като се има пред вид, че гнездящите в България царски орли се намират повече или по-малко в периферията на Тракийската субпопулация, където по-трудно достигат имигранти от същата или други субпопулации.