Снимка: Димитър Градинаров
Актуално проучване показва, че през последните 30 години съобществата на европейските птици са се изместили на север. Тяхното придвижване се ограничава от препятствия, като планински вериги и крайбрежия. Като цяло птичите съобщества се насочват към по-хладни зони, но не достатъчно бързо, за да компенсират покачването на температурите.
Климатичните промени имат огромен ефект върху екосистемите и състава на видовите съобщества в глобален мащаб. Досега обаче отговорът на биоразнообразието на тези промени не се случваше според очакванията и оставяше много въпроси без отговор. В наскоро публикувано научно изследване, обхващащо почти всички европейски видове птици, са проучени ефектите на едромащабните препятствия като планини и крайбрежия, върху движението на птиците, предизвикано от климатичните промени през последните 30 години.
„За този период две трети от птичите съобщества са се преместили средно със 100 километра към по-хладни области и по-конкретно на север и изток“ – пояснява д-р Ема-Лина Марякангас, една от ръководителите на проучването от Университета в Хелзинки, Финландия.
Изместванията са очевидно насочвани от едромащабните препятствия. По-конкретно птичите съобщества променят придвижването си повече, когато са по-далеч от крайбрежията, което показва, че последните действат като бариери пред усилията на съобществата да се справят с климатичните промени.
„Крайбрежните съобщества са особено застрашени от изчезване заради промените в климата, тъй като често са съставени от редки и уникални видове“ – подчертава д-р Лаура Боско, другият ръководител на проучването.
Като цяло, птичите съобщества се изместват по-бавно, отколкото се покачват температурите. За някои от тях това може да означава, че местните климатични особености ще станат неподходящи за определени видове, докато те не са в състояние да мигрират към по-подходящи области заради препятствията, препречващи пътя им. Подобни съобщества може би ще изчезнат. Изследването показва, че дори мобилни видове като птиците може да се затруднят от бариери като крайбрежията и планинските вериги и така да не успеят да се приспособят към резките промени в температурите.
„От финландска гледна точка това може би означава, че видове като горската зидарка, средния пъстър и зеления кълвач и лъскавоглавия синигер са изправени пред предизвикателство да се преместя от Швеция или Балтика към по-хладни зони във Финландия, защото Балтийско море действа като бариера между тях. Когато един вид е блокиран от бариери, ще бъде повлиян съставът на цялото съобщество“ – добавя Боско.
Проучването се основава на сравняване на данни от двата Европейски атласа на гнездящите птици съответно от 80-те години на 20 в. и след 2010 г. и е публикувано в международното списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Българското дружество за защита на птиците е съавтор в статията и допринесе с данни за България при изготвянето на Европейския атлас на гнездящите птици. В момента БДЗП активно събира информация за гнездящите видове птици в България за подготвянето на второ издание на Атласа на гнездящите птици. Първото издание от 2007 г. стана основа за цялостно картиране на птиците в страната през размножителния им период. Споделените данни бяха използвани за целите на първата национална оценка на състоянието на птиците в България за целите на докладването по чл. 12 на Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици, обхващаща периода 2007 – 2013 г. През 2020 г. БДЗП изготви актуална оценка на разпространението и числеността на 72 вида птици с ограничено разпространение в страната. Тя се базира на публикации от орнитологични проучвания, осъществени в периода 2013 – 2020 г., както и непубликувани данни от теренни проучвания, целеви мониторинг и единични наблюдения от този период, съхранявани в информационната систзема Smart Birds.
За целите на настоящото картиране заедно с БДЗП работят и много доброволци и външни сътрудници, които събират данни чрез електронното приложение Smart Birds Pro. Повече за Втория атлас на гнездящите птици може да научите тук.