© Владимир Добрев
На 14 май международната общественост отбеляза Световния ден на мигриращите птици. По случай деня Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) отправи поглед към една от най-уязвимите мигриращи птици на планетата с драстичен спад в популацията през последните десетилетия – египетският лешояд.
Регионалният исторически музей – Русе през изминалата седмица (12 май) организира образователни игри и работилница с ученици от III клас на СУ „Христо Ботев“, гр. Русе. Всяко дете получи книжка „Миграцията – великото пътешествие на прелетните птици“, като научи интересни факти за много от далечните ни мигранти. Учениците успяха да открият всяка от птиците в музея, изработиха си маска на египетски лешояд и магнит на прелетна птица от филц. Долината на река Русенски Лом е най-северната точка на разпространение на вида на Балканския полуостров. Пътят му на миграция и заплахите, с които се сблъсква, бяха във фокуса на събитието.
На емблематичната птица и на Световния ден на мигриращите птици бе посветена още една инициатива близо до град Провадия – мястото на най-известното в света семейство египетски лешояди, чийто живот наблюдаваме на живо вече повече от 10 години, чрез поставената онлайн камера на сайта www.LifeNeophron.eu. На 11 май екип на БДЗП, заедно с местни сътрудници, завърши последния етап от реконструкцията на чешма и изграждането на беседка в местността Лагера край Староселец, община Провадия – едно от най-посещаваните места за отдих в региона.
Върху чешмата бе монтирана скулптура на египетски лешояд с разперени криле – символ на пазител, който бди над природата и хората в района. Този монумент беше изваян с много любов и вдъхновение от бележитият наш скулптор и деец на изкуството – Даниел Кънчев.
Лешоядите реално изпълняват точно тази роля – предпазват живия свят от разпространението на зарази, като почистват от останки на мъртви животни. Монтирани са и указателни и информационни табели, а в беседката – и летящ египетски лешояд от дърво в реални размери. Целта на дейността е местните хора да се запознаят с биоразнообразието в района, по-специално – с египетския лешояд, и да се стимулира екосъобразен туризъм.
В района бяха поставени и информационни табели, както и освежена и премаркирана една туристическа пътека, с цел предотвратяването на безпокойство над двойки егиетски лешояди и други скалогнездящи птици. Целта е постигане на по-висока степен на информираност на туристите, желаещи да посетят различни обекти в района на Провадийско-роякското плато и пренасочването им към използването на съществуващи и маркирани туристически пътеки. По този начин се избягва нежелано безпокойство над редица видове птици, избрали скалните венци в района за свой дом.
Двете събития се проведоха в рамките на най-мащабния международен проект за опазването на вида в света, в който БДЗП е координиращата организация, обединяваща усилията на 20 институции и организации от 14 страни от Балканския полуостров, Близкия изток и Африка – „Нова надежда за египетския лешояд“.
Световният ден на мигриращите птици (WMBD) се отбелязва през май и октомври всяка година. Целта на тази глобална кампания е да повиши осведомеността за мигриращите птици и необходимостта от международно сътрудничество за тяхното опазване. Темата за тази година е посветена на светлинното замърсяване и неговото въздействие върху мигриращите птици. В момента повече от 80% от световното население и 99% от жителите на Европа и Северна Америка живеят под „осветено небе“. Количеството изкуствена светлина на повърхността на Земята се увеличава с повече от 2% всяка година.
Светлинното замърсяване е значителна и нарастваща заплаха за дивата природа, включително и за много видове мигриращи птици. Всяка година то допринася за смъртта на милиони птици. Променя естествените модели на светлина и тъмнина в екосистемите. Може да повлияе на моделите на миграция на птиците, поведението при търсене на храна и гласовата комуникация. Привлечени от изкуствена светлина през нощта, особено когато има ниска облачност, мъгла, дъжд или когато летят на по-ниска надморска височина, мигриращите птици се дезориентират и могат да кръжат в осветени зони. Изчерпаните енергийни резерви ги излагат на риск от изтощение, хищничество и фатален сблъсък със сгради.