По случай Международния ден на лешоядите (1 септември 2018 г.) и трийсетата юбилейна година на Българското дружество за защита на птиците, основано през 1988, представяме накратко историята на създаването на БДЗП. Една от главните роли в нея се пада именно на лешоядите. Ето как започна всичко:
„В началото бе словото“. През 1968 г. една научна статия на Таню Мичев за египетския лешояд съобщава, че в България има 15 гнезда (снимки 1 и 2). Статията изненадва един ученик от Крумовград – Петър Янков, с това, че не споменава никакви гнезда в Източните Родопи, където буквално „бъка“ от египетски лешояди. В дипломната си работа в Биологическия факултет на СУ през 1977 г. (сн. 3) Петър Янков съобщава за още 25 гнезда в страната, повечето от които – в Източните Родопи. Покрай египетските в полето на бинокъла му попадат и белоглави лешояди – вид, смятан тогава за изчезнал от България. Донесените на Таню Мичев през 1977 г. снимки на летящи белоглави лешояди провокират експедиция, която през 1978 г. открива, че край Студен кладенец има колония от 28 птици, включително гнездо с 1 малко (сн. 4). Настъпва ерата на лешоядите в Източните Родопи и България.
След словото идват проблемите. Специалните проучвания на лешоядите в Източните Родопи показват много проблеми. Вземат се или се убиват малки в гнезда, възрастни биват отравяни. Един такъв взет млад египетски лешояд през 1970 г. е „отвлечен“ от похитителя и върнат обратно в гнездото му до Крумовград. През 1975 г. до Чал, Крумовградско, на отровна примамка за вълци загива единият египетски лешояд от местната двойка. През 1978 г. млад египетски лешояд е намерен със счупено крило в гнездото (сн. 5) и е предаден в Зоологическата градина в София. Връщани в гнездата биват и паднали от тях млади египетски лешояди. Не се разминава и на белоглавите лешояди. Не са редки случаите на уловени бедстващи птици, някои от които са успешно върнати в природата (сн. 6). Мястото на гнездовата колония е предложено от Таню Мичев за резерват и той е обявен – „Вълчи дол“. Това не се посреща добре от горското ведомство и по нареждане на един заместник-министър тогава е изсечена гората точно над скалата с гнездото. Обаче „Бог си знае работата“ и тази наказателна акция довежда до разпръсване на колонията по долината на р. Арда и през 1980 г. Петър Янков намира първото гнездо с малко извън резервата – почти до Кърджали. Зачестяват обаче други проблеми – започва масово залагане на луминал срещу вълци и заваляват сведенията за натровени лешояди. На 25 април 1984 г. два белоглави и два черни лешояда са намерени в безпомощно състояние до Студен кладенец и Качулка, карталите са уловени и занесени в Крумовград, където са спасени (сн. 7) от ветеринарните специалисти и впоследствие са пуснати на свобода. Изникват обаче нови и още по-сериозни проблеми. С изселването на местните хора от Източните Родопи в Турция в края на 1980-те добитъкът рязко намалява и лешоядите са на път да изчезнат без изкуствено подхранване. Първата допълнителна храна (умряла коза) бе изнесена до Студен кладенец през 1984 г., но става ясно, че за да се спасят лешоядните птици, изнасянето на храна трябва да стане редовно. Не се пропуска никаква възможност умряло животно да бъде изнесено на подходящо място. През 1987 г. е издействано финансиране от горското ведомство за построяване на първата в България площадка за подхранване („ресторант за лешояди“) до Студен кладенец, но условията на тогавашното политическо положение превръщат в мъчение изграждането й.
След проблемите идва поуката. Заради безумието на самата система изграждането на една нищо и никаква площадка за подхранване на лешояди продължава цели 3 години (сн. 8). С поредица от анекдотични случаи, като този с военното поделение в Крумовград, където трябва да се заварят релсовите подпори на площадката, но то не може да приеме плащане от горското ведомство (понеже и двете са държавни структури) и военните предлагат вместо да им се плати за заваряването, да им се купи телевизор!!! Естествено няма как да се обоснове купуване на телевизор за площадка за подхранване на лешояди и се търсят други начини. Като например 10 лв от джоба, за да се натоварят нарязаните на гара Момчилград релси… Но и тук „Бог си знае работата“ – всичко е било от огромна полза, защото става ясно до болка, че един човек или една група хора НЕ МОГАТ да решат все по-сложните природозащитни проблеми. Това МОЖЕ само ОРГАНИЗАЦИЯ! Настъпва ерата на БДЗП!
След поуката идва действието. Макар подготовката за създаването на БДЗП да започва още през 1987 г., учредителното му събрание е на 3 юни 1988 г (сн. 9). Поставено е началото на организирано и обезпечено (най-вече с ентусиазъм!) опазване на лешоядите. Геройско изнасяне на мърша (сн. 10, 11 и 12), строене на изкуствени гнезда за черни лешояди (сн. 13, 14), черпене от опита на колеги от други страни (сн. 15). В Източните Родопи е привлечено по-младо поколение от изключителни ентусиасти, впоследствие станали едни от най-ревностните защитници на планината и лешоядите (сн. 16). Не минава и без „традиционните“ неща – издаване на любителски едноекземплярни (сн. 17), но и истински плакати (сн. 18), пътуване из страната със залепени плакати по вратите на колата (сн. 19), купуване на първия автомобил на БДЗП – „Трабант“ (сн. 20). Остава да се реши обаче най-важният въпрос – как всичко това да не прекъсне, когато хората или ентусиазмът си отидат? БДЗП има ясно виждане по въпроса, само трябва Съдбата да се усмихне…
След действието идва успехът. Съдбата се усмихва на БДЗП през 1993 г. чрез един забележителен човек – Вернер Мюлер (сн. 21), директорът на Швейцарското дружество за защита на птиците. Благодарение на него и на присъщата на BirdLife International солидарност, БДЗП узна за планирана мащабна швейцарска помощ за природата на България и подаде проекти с три свои идеи – за Източните Родопи, за защитената местност „Пода“ и за Добруджанското крайбрежие. Сърцевината и на трите е идеята на БДЗП за създаване на първите в България природозащитни центрове като средища за постоянно природозащитно присъствие и генериране на преки местни дейности за опазване на дивия свят. С 12 странички текст (сн. 22) една блестяща идея беше оценена от швейцарското правителство и БДЗП създаде през октомври 1997 г. своя Природозащитен център „Източни Родопи“ (сн. 23). Започваше ерата на висшия пилотаж в опазването на лешоядите. За него вече всички знаете, познавате и „пилотите“ му, тук историята отстъпва място на действителността…