Екип на БДЗП участва в световната конференция ,,Орлите на Палеарктика: изследване и опазване“

От 24-ти до 30-ти септември в Алмати, Казахстан се проведе научна конференция, посветена на хищните птици в Палеарктика. В рамките на конференцията бяха обособени и срещи на световните работни експертни групи по опазването на царския орел, степния орел и ловния сокол. Конференцията се провежда на всеки пет години, като през настоящата включваше и Деветата международна конференция по опазване на царския орел и Втората международна среща за степния орел. Събитието се организира от Тръста за изследване и опазване на биологичното разноообразие, Казахстан, в партньорство с още 9 организации от Европа и Азия, сред които и Birdlife партньорите от Унгария и Казахстан. Участваха над 150 учени и експерти от 32 страни.

Представителите на БДЗП презентираха работата на Дружеството за изследването и опазването на царския и малкия креслив орел и антиотровните дейности в България посредством шест доклада. Д-р Димитър Демерджиев представи състоянието на Тракийската мета популация на царския орел (България и Европейска Турция), основните научни открития и природозащитни предизвикателства пред нея в последните пет години. Д-р Демерджиев представи и втори доклад, свързан с влиянието на загубата на местообитания за гнездовите показатели и заемането на територии от царски орли в България.

В трети доклад за царския орел, д-р Добромир Добрев представи изследване, което изучава влиянието на антропогенния натиск върху вида и препоръките за опазването на царския орел, произтичащи от това.

Заключителният доклад за работата на БДЗП по царския орел бе изнесен от Стойчо Стойчев, който представи резултатите от сателитното проследяване и тяхното използване за прилагане на мерки за опазване на вида.

В отделен модул, д-р Демерджиев представи още един доклад, свързан със състоянието на популацията на малкия креслив орел, резултатите от изследването на храната и местообитанията на вида в България. По сходен начин БДЗП представи и своята работа през последните пет години в борбата с използването на отрови в дивата природа и напредъка на България в това отношение.

Ивайло Ангелов представи изследване на гнездовата биология на скалния орел, посредством фотокапани.

Резултатите от конференцията показаха, че особено тревожно е състоянието на степния орел в световен мащаб. Той е един от най-бързо намаляващите видове сред хищните птици, като за няколко години е отчетен спад с 10% в числеността му и свиване на ареала, най-вече поради загиване от токови удари и бракониерство. Числеността на царския орел продължава да бъде стабилна в по-голяма част от ареала му. Много сериозен ръст на популацията му се отбелязва в Унгария, Австрия, Словакия, Чехия.

Благоприятно е състоянието малкия креслив орел и на морския орел, който е и видът с най-сериозно увеличение на числеността.

Особено внимание по време на конференцията бе отделено на конфликта на енергийната инфраструктура и птиците. Токовите удари и сблъсъците с ветрогенератори се оказват заплахи с нарастващо въздействие, свързано и с голяма загуба на местообитания. В това отношение бяха представени различни методи за смекчаване на конфликта с хищните птици.

Като отделен модул на конференцията се проведе и среща за опазването на египетския лешояд в Азия, където бяха обсъдени настоящото състояние на вида и конкретни изследователски и природозащитни мерки в района през последните години.

В рамките на конференцията, делегатите приеха и резолюции, свързани с опазването на царския орел, степния орел, ловния сокол и хищните птици и токовите удари. Те ще бъдат връчени на отговорните министерства и в събранието на страните членки на Споразумението за мигриращите хищни птици в Евразия (Raptors MoU).