Снимки: Йордан Кошев, Мария Качамакова
Въпреки топлото лято и трудните условия, през юли 2022 г. екип на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ, БАН) извърши картиране на донорни колонии на Добруджанския хомяк.
По време на проучването бяха намерени дупки и уловени индивиди. Хомяците бяха измервани, заснемани, определян беше техният пол и възраст и след това бяха пускани обратно в природата. След определянето на колонии, от които ще се вземат индивиди, предстоят дейности по улов и размножаване на закрито, които са планирани за следващата 2023 г.
Картирането на разпространението на Добруджанския (черногръд) хомяк (Mesocricetus newtoni) в България e една от дейностите по проект „Живот за сокола“. Целта е да бъдат определени донорни колонни, от които да се уловят индивиди, които след това да бъдат размножавани на закрито. Родените в плен животни ще бъдат освобождавани в защитени зони от Натура 2000, с което ще се подобри природозащитното състоянието на вида.
Добруджанският (черногръд) хомяк e включен в Червената книга на България с категория „уязвим“ е изключително рядък вид – ендемит за Европейския съюз. Среща се само в Северна България и Югоизточна Румъния. В България за около 10 годишен период е съобщено за уловени около 6-7 индивида. По този начин находищата картирани от екипа на ИБЕИ-БАН по проекта, увеличават научното познание и разширяват възможностите за опазване на този изключително рядък вид.
Хомякът обитава основно земеделските земи и от решаващо значение за неговото оцеляване е прилагането на природосъобразни практики в селското стопанство: забрана за използване на родентициди; засаждане на трайни култури, като люцерни; малки по площ разнообразни блокове от насаждения (житни култури, слънчоглед, царевица) граничещи със синори.
Информация за наличие на добруджански хомяци в България, може да изпращате на e-mail: (д-р Йордан Кошев) и (д-р Мария Качамакова).
Проектът „Подсигуряване възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния“ (LIFE20 NAT/BG/001162) е с продължителност 5 години и е финансиран от програма LIFE на Европейския съюз.