Египетският лешояд Борис, © Атанас Делчев
В средата на януари в Етиопия загубихме един от най-обичаните и известни египетски лешояди на Балканите – Борис. Той бе първият възрастен египетски лешояд от България, маркиран със сателитен предавател. Няколко месеца по-рано, през октомври, загина другият възрастен египетски лешояд, маркиран през същата година като Борис – Джени. Подобно на нея, и той стана жертва на „тихия убиец“ – отровите.
Последният сигнал от предавателя на Борис дойде от мястото, където всяка година прекарва зимата – сомалийският регион в Етиопия. Екип на Етиопското дружество за защита на природата (EWNHS) и външни експерти незабавно организираха полева мисия до отдалеченото място, за да проучат случая. Тялото на Борис е намерено в малък планински хълм с оскъдна растителност. Под останките на птицата са открити и животински вътрешности, поръсени с отрова – отровна примамка, вероятно поставена за наземни хищници. В близост до мястото се намира заграждение за добитък.
Екип на Българското дружество за защита на птиците улови и маркира със сателитен предавател Борис на 21 юли 2015 г. на площадка за подхранване в Източните Родопи. Улавянето на изключително интелигентната мъжка птица бе дълъг и труден процес, който в крайна сметка се увенча с успех и Борис се превърна в първия възрастен египетски лешояд с поставен сателитен предавател у нас. Данните от предавателя осигуриха изключително ценна информация за вида и неговата миграция.
Името му не е избрано случайно – кръстен е на цар Борис, управлявал някога тези земи и променял хода на историята. Нашият Борис бе един от най-консервативните египетски лешояди, които познаваме, той винаги мигрираше на почти едни и същи дати всяка година и използваше един и същ маршрут – Босфора, през Турция, източния бряг на Червено море, през Баб ел Мандеб до Етиопия и обратно до България през пролетта. Зимува в сомалийския регион на Етиопия, близо до Джибути и Сомалия. Зимните му територии се простираха едва на 50 km2. Домът му в България също беше много малък с основна площ около 1,2 km2. Борис бе и един от най-добрите атлети сред лешоядите, като изминаваше повече от 4600 км между гнездовите и зимните си територии средно за 17 дни, като прелиташе около 280 км за ден. За времето, за което бяхме с него, той отгледа 8 малки и успешно осинови и отгледа една млада птица, излюпена на затворено, по експерименталния метод по проекта – диви приемни родители. Борис се появи на множество снимки и видеа, с години следяхме неговия живот и го чакахме всяка пролет да се върне у дома.
Това не е първият случай на маркиран египетски лешояд, отровен в района на Сомалия в Етиопия. През 2019 г. друг известен лешояд на име Весал сподели тази съдба. През декември 2020 г. младият египетски лешояд Алолобад заедно с още два качулати лешояда загина, следа като се храни от труп на коза, поръсен с отрова срещу чакали. Всички тези случаи подчертават, че отровите са основна заплаха за лешоядите и другите диви животни в Етиопия. Интервюта с местните хора разкриват, че през последните години инвазивното растение Prosopis juliflora се е разпространило на по-големи площи, което е причинило свиване на пасищата. Този бодлив храст предлага перфектно покритие за чакали и хиени, които атакуват добитъка, пасещ наблизо, и остават незабелязани от животновъдите. Това изостря конфликта между хората и хищниците, което от своя страна засилва употребата на отрови. В Сомалийския регион и Афар се намира най-голямото струпване на зимуващи египетски лешояди в Африка с над 2000 индивида, което прави тези територии ключови за опазването на вида.