Има ли земеделие без природа?

Снимка: Ирина Матеева

В навечерието на коледните и новогодишните празници мислите ни са отправени не към бъдещето, което да си пожелаем, а към по-ежедневните неща – как да зарадваме приятели и близки, как да им благодарим за времето и емоциите, как да спретнем празничната трапеза… Да, трапезата! Нима има празник без трапеза, без традиционните и любимите ястия?

Всъщност храната е важна за нас не само по празниците и не само защото ни сближава. Тя ни е жизненонеобходима и е ключова за здравето ни. Но замисляме ли се откъде идва храната? Как е произведена? Каква е реалната цена, която ние, като общество, плащаме, за да имаме храна на трапезата си? и Всъщност колко здравословна е тази храна?

Докато Европа е засегната от все по-тежки горещи вълни, суши и наводнения, влошаването на нашия климат и екосистеми причинява сериозни въздействия върху производството на храни и върху обществото като цяло.  Въпреки че земеделските стопани страдат пряко от последиците от тази криза, науката категорично показва, че интензивното селско стопанство е и най-големият двигател на загубата на биологично разнообразие както в Европейския съюз, така и в световен мащаб. То е отговорно за прякото унищожаване на растения, животни, насекоми – опрашители (пчели, но не само) на големи площи. То е един от най-големите източници на  СО₂, както и основен фактор за изменението на климата, разрушаването на почвата и замърсяването на вода и въздуха.

Селското стопанство е един от най-важните икономически сектори и в рамките на Европейския съюз се подпомага от Общата селскостопанска политика. Но някои факти са повече от притеснителни. От 1980 г. насам птиците, обитаващи земеделските земи са намалели с над 50%, главно поради интензивните земеделски практики. В същото време броят на фермите в ЕС е намалял с 37%. Днес 3% от стопанствата в ЕС обработват 52% от използваемата земеделска земя. 50% от фермерите са с дребни стопанства (под 5 ха), а трябва да споделят помежду си само 6% от директните плащания, с които ти подпомага общата селскостопанска политика. Ясно е, че е необходима структурна промяна в тази политика, защото не постига целите си.

Ние, като партньори в BirdLife International, заедно с WWF и Европейското бюро по околна среда имаме споделена позиция за цялостна реформа в Общата селскостопанска политика.

От днес започваме една нова кампания, в която да споделяме тази позиция с вас, гражданите, за да подкрепите общите усилия да направим земеделието по-устойчиво, по-природосъобразно, по привлекателно за младите хора и по-сигурно в осигуряването на здравословна храна на трапезата ни. Тя до голяма степен е съпоставима с най-новия стратегически документ на за реформа в земеделието, наречен Стратегически диалог.

Като първа стъпка по нашия път за природосъобразно земеделие, може да ни помогнете, като отделите не повече от 20 минути от своето време, за да попълните тази анкета, за да разберем по-добре първоначалните нагласи на различните заинтересовани страни към промените в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.