Интервю с победителя в надпреварата за 2 000 000 запис в SmartBirds – Светослав Митков

Представяме ви Светослав Митков – победителят в нашата надпревара за 2 000 000 запис в приложението SmartBirds Pro! Светльо спечели наградата ваучер за 300 лева за планинска екипировка в магазини „Стената“ със своя запис на зеленика в Южния парк на 26-ти май.

Сред нещата, с които Светльо е известен в орнитологичните среди, са изключителните познания за птиците в Южния парк, София, както и с таланта си на фотограф на дива природа. Помолихме го да се представи с няколко изречения и да ни разкаже повече за себе си. Грабна ни веднага със завладяващите си истории, обаятелност, с любовта и огромния си интерес към природата и птиците:

Здравейте! Казвам се Светослав Митков и съм роден в София през 1974 г. На около тригодишна възраст родителите ми започнаха работа в Мароко. Това е причината най-ранните ми спомени да са свързани с екзотиката на град Маракеш, където съм живял до момента, в който е трябвало да тръгна на училище в България. Спомените ми от там са малко, но достатъчно ярки… Така например често гледах заснежените върхове на Атласките планини, които ми се струваха безкрайно високи, далечни и нереални, особено на фона на топлия марокански климат. Често се питах какво има там, отвъд тези мистични планини. Може би този и други подобни въпроси винаги са правели хоризонта, пътешествията и дивата природа интересни за мен. Това е и причината да завърша Геолого-географския факултет на СУ „Климент Охридски“, специалност – География и пак там, магистърска степен по Ландшафтна екология. Понастоящем работя като преподавател в Лесотехнически университет, София, като се опитвам да вдъхновявам студентите така, както са ме вдъхновявали и моите преподаватели.

Винаги ли си бил запленен от света на птиците, кога започна по-задълбочено да ги изучаваш и наблюдаваш?

Винаги съм бил запленен от дивата природа и представителите на животинския свят. Винаги ме е изумявало разнообразието от диви обитатели и техния начин на живот. Специално място в сърцето ми, обаче, заемат птиците. Една от причините за това може би се крие в техния полет, който за мен е символ на неограничената свобода и възможността да отидеш там, отвъд хоризонта, в далечни и екзотични земи или просто … където си пожелаеш.

Как започна проучването ти на видовете птици в Южния парк?

Израснал съм до Южен парк, в който буквално прекарвах с приятели почти цялото си свободно време. Имах достатъчно възможности да разбера, кои са обичайните животинки в парка и кои са тези, които виждаме доста по-рядко. По време на военната ми служба (имах достатъчно време за размишления) ми хрумна да опиша и заснема видовете птици в Южен парк, а по-късно да направя изложба. Тогава смятах, че в Южен парк има не повече от 15-20 вида птици… След казармата животът ме „завъртя“ и идеята бе малко позабравена. През зимата на 1994-1995 г. в близката до парка горичка за пръв път се натъкнах на двойка черни кълвачи. Никога няма да забравя тази среща! Беше късен следобед и валеше сняг, на едри снежинки, времето бе тихо. Чух силни удари по дърво, а като се приближих и ги видях бях изумен! Не бях виждал толкова едри кълвачи! Тихо успях да се приближа на около 5-6 метра от птиците и добре ги огледах. „Работеха“ спокойно по стволовете на дърветата, като от време на време откъртваха големи парчета кора и не ми обръщаха никакво внимание.

На другия ден разказах случката на един приятел, тогава асистент в Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“. Той много се зарадва най-вече от факта, че съм ги видял в софийска горичка, като каза, че от този вид имало само около 1200-1300 двойки в страната (по данни от Червената книга на България). След тази случка отново се сетих за идеята ми, свързана с птиците в Южен парк. Започнах да правя още по-редовни, вече съвсем целенасочени посещения в парка. Използвах стар военен бинокъл, тефтер, молив и, разбира се – стар фотоапарат „Зенит“ с твърде неподходящ 50 мм обектив. По-късно закупих първия си определител, който беше фотографски определител на птиците в Европа. Започнах да чета за фотографирането на диви животни и по-специално – на птици, като в същото време обективите, с които снимах, макар и стари, ставаха все „по-дълги“. За няколко години видовете птици в Южен парк – София станаха 65! След като ги изкарах на фото-хартия, направих първите си опити да популяризирам това птиче разнообразие. Първите успехи бяха в ефира на Националното радио във вид на интервюта. През 2005 година дойде т.нар. „пробив“. Тогава в интернет открих БДЗП. Веднага се обадих на посочения номер за контакт. Тук, както се казва, „съдбата си знае работата“ или „няма нищо случайно“. От другата страна вдигна Йордан Христов. Това е колегата и вече от доста време – един от най-добрите ми приятели, с когото сме изминали безброй километри в търсене на птици. Заедно вече от 10 години водим и курс за разпознаване на диви птици. От онзи момент през 2005 г. започна и по-сериозното ми гледане на птици, като от „спецовете“ в БДЗП научих много. Въобще животът вече стана друг – бях намерил съмишленици. Междувременно видовете птици в Южен парк продължиха да се увеличават. БДЗП постави първите си табели, като за местата им се консултира с мен (бях много горд). Днес видовете птици в Южен парк, са вече 110! Държа да отбележа, че няколко от тях, са открити от хора, завършили именно курса за разпознаване на птици, който водим към БДЗП.

Разкажи ни как се случи 2 000 000 запис в приложението SmartBirds?

Както винаги, когато имам възможност, пия кафето си разхождайки се в Южен парк. Въпросната сутрин минах по обичайния си маршрут, като записах не много видове птици – около 20 вида. Имах надежда да видя прелитащи розови скорци, които мигрират по това време на годината и те да станат 111-я вид, регистриран на територията на парка. Докато се прибирах забързах ход, тъй като от север се задаваше буря. Минавайки покрай група високи дървета чух характерното обаждане на зеленики и, разбира се – регистрирах вида в SmartBirds. До напускането на парка регистрирах още 3 – 4 вида и качих данните. Дни по-рано бях чел новината, че записите в приложението наближават два милиона, но знам и колко много хора гледат птици, качват в приложението доста видове и т.н.  Или казано по друг начин – не очаквах с моите скромни двадесетина вида, да прехвърля втория милион! В ранните следобедни часове на същия ден, телефонът ми звънна и бях изненадан от приятната новина, че съм направил 2 000 000 запис! Казано на шега – ето до какво води едно изпито кафе сред зеленината и песните на птиците в Южен парк!

Oт колко години използваш SmartBirds? Какво е мнението ти за приложението?

Използвам приложението SmartBirds от неговото създаване и съм много доволен. Разбира се от неговия старт то претърпя редица промени, които улесниха използването му. Част от тях бяха въведени след получена обратната връзка от хората, правещи Мониторинг на обикновените видове птици (МОВП) по площадките си. Принципно не съм много на „ти“ с електрониката, но с това приложение се работи лесно и бързо, като то се явява един тип “помощник“. Лично за мен е изключително полезно по простата причина, че то събира базата данни от собствените ми наблюдения. Най-голямата удовлетвореност за мен, от SmartBirds е, че данните могат да се използват за научни цели и са изключително полезни за опазването на птиците и местообитанията, на тяхна база се изготвя Атлас на птиците в България. Какво повече да искаме от едно приложение? Радостен съм, че след изкарване на курса за разпознаване на птици новите любители на птиците използват приложението и информацията за пернатите обитатели в България се увеличава непрекъснато.

Какви са плановете ти за пътешествия и фотографиране на птици?

Имам идея да реализирам една дългогодишна мечта – да се кача на връх Килиманджаро. От началото на 2023 г. набавям необходимата екипировка и правя проучвания по темата. В този смисъл наградата от БДЗП дойде точно навреме и помогна да завърша всичко по екипирането. Още не мога да повярвам на някои от случилите се събития в живота ми! Например, дълги години исках да се върна в Маракеш, за да видя местата, където съм живял преди 5-тата си година. Стана така, че „птиците“ ме върнаха там! Това стана благодарение на курса за разпознаване на птици и субсидираните екскурзии за хората, издържали изпитите. В групата бяхме шестима българи и петима норвежци и както казаха последните – „българите сме спасили трипа“. За 10-12 дни – около 2300 км., през цяло Мароко (минахме през Атласките планини и видях какво има отвъд тях, стигнахме до пустинята Сахара)! Мароко беше приказно във всяко отношение! В началото на 2023 г., нов трип – един вид тестово „фотографско орнитосафари“, ме заведе в Кения. Посетих емблематични места с прекрасни хора, като се наслаждавахме на изключително разнообразие от птици. За 10 дни видяхме около 250 вида, много от тях – дълго мечтани. Само от този трип имам малко над 200 нови вида птици и няколко хиляди кадри!

И сега … наградата, дошла от една пееща зеленика в Южен парк, качена от мен в SmartBirds, ми помага да набавя екипировката за Килиманджаро! Какво да кажа!? Мога само да се надявам, че ще реализирам мечтата си! Засега всичко върви много добре!

Какво ти дава контактът с птиците и природата?      

Много трудно се намират думи за отговор на този въпрос… Наскоро споделих в друго интервю, че природата е храм, в който трябва да изпитваме смирение. Мисля, че можем само да се учим от природата и имаме да учим още много.  Контактът с птиците, с природата като цяло – дава ми най-важното, най-смисленото, най-истинското и неподправено, дава ми живот! Дава ми нови и чудесни приятели. Заради това си струва да правя всичко останало. Това, което искам, е и аз да давам на птиците, на природата като цяло, поне малко от това, което ми дават те! Да ги пазим, за да вдъхновяват и другите, които ще дойдат след нас!