Снимка: Кос, © Аndrey Gulivanov
И през изминалата година продължихме да усъвършенстваме и подобряваме SmartBirds. Общият брой на всички записи в системата досега е 1 842 427, като очакваме през 2023 г. той да достигне два милиона !
През 2022 г. броят на новите записи в базата данни е 214 352. От тях записите на бозайници са 6921 от 90 вида, на птици – 185 776 от 386 вида, на земноводни и влечуги – 6934 от 64 вида, на риби – 3908 от 95 вида, на безгръбначни – 7802 от 397 вида, на защитени растения 954 от 311 вида.
Най-много от въведените записи на птици са на:
- Обикновен мишелов – 6866
- Голям синигер – 4067
- Кос – 4054
- Чинка – 3584
- Зеленоглава патица – 3060
- Сива овесарка – 3014
От бозайниците това са:
- Европейски лалугер – 1232
- Див заек – 403
- Белогръд таралеж – 334
Най-много от записите на влечугите и земноводните са на:
- Стенен гущер – 1097
- Зелен гущер – 1071
- Късокрак гущер – 417
- Голяма водна жаба – 289
- Обикновена блатна костенурка – 278
От рибите:
- Речен кефал (Squalius cephalus) – 579
- Южен речен кефал (Squalius orpheus) – 281
- Дунавска говедарка (Alburnoides bipunctatus) – 232
- Струмска мряна (Barbus strumicae) – 203
- Черна мряна (Barbus petenyi) – 183
От безгръбначните:
- Calathus metallicus – 278
- Carabus violaceus azurescens – 228
- Colias croceus – 210
- Erebia ottomana – 206
- Calopteryx virgo – 167
От защитените растения:
- Есенен спиралник (Spiranthes spiralis) – 123
- Рилска иглика (Primula deorum) – 31
- Торбест дланокоренник (Dactylorhiza saccifera) – 28
- Маймунски салеп (Orchis simia) – 23
- Пеперудоцветен салеп (Orchis papilionaceae) – 21
Изградени са следните нови форми за събиране на данни:
- „Проучване на електропроводи“
- „Жертви от електропроводи“ – и двете форми са създадени с цел събиране на допълнителни данни за смъртността на птици, причинена от електропреносната мрежа. Това е една от най-съществените заплахи за много видове птици.
- Форма „Миграция на птици“ – формата е създадена за проследяване на миграцията на птиците, като за основа е използвана методиката и формулярът от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
- Форма „Риби“ – и тук е използвана методиката и формулярът от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Разработването на новите форми стана благодарение на подкрепата на Национален природонаучен музей при Българската академия на науките.
Събраната биологична информация през 2022 г. е използвана за научни и природозащитни цели: :
- Изготвяне на научни публикации, като само за последната година данни, събрани с мобилното приложение, са използвани в над 10 научни статии. Голяма част от тях в списания с импакт ранг.
- Изготвяне и актуализиране на документации за нови защитени територии – над 20 предложения през 2022 г., изготвени от БДЗП, WWF, БФБ и други природозащитни организации;
- Разработване и актуализиране на планове за действие за опазване видове – плановете за колониално гнездящи водолюбиви птици, египетския лешояд и други;
- Изготвяне на становища относно инвестиционни намерения – за злато добива по Бяла река, соларен парк в Източните Родопи и други;
- Изготвяне на стратегически документи – Стратегии за опазване на биологичното разнообразие на Столична община и община Стамболово.
В серия от четири образователни видеа всеки може лесно да усвои начините за работа с приложението:
- SmartBirds.org – стани изследовател!
- Информационна система SmartBirds.org
- Мобилно приложение SmartBirds Pro
- Въвеждане на заплахи за природата със SmartBirds Pro
Чрез SmartBirds Pro дори начинаещ може да се включи и в събирането на данни за второто издание на Атласа на птиците в България, като записва в мобилното приложение видовете, които познава и степента на вероятност за гнездене.
305 са уникалните потребители на приложението за 2022 г. Благодарим на всички тях и на тези, които споделиха данните си с нас, и им пожелаваме и през 2023 г. много нови интересни наблюдения сред природата! Вашите данни допринасят за проследяване на промените в българските популации на дивите животни, а познанието за разпространението и числеността им са задължително условие за тяхното ефективно опазване.