Снимка: © Дамян Петков
Нова научна статия, публикувана в Acta Ornithologica проследява промените в зимуващата популация на малкия корморан в Южна България.
Популациите на водолюбивите птици намаляват навсякъде по света, заради редица заплахи, които оказват влияние върху тяхната численост и разпространение. През зимата кормораните се разпръскват на големи разстояния, поради което могат да бъдат индикатор за промените в дивата природа, породени от човешко въздействие.
През зимния период малкият корморан използва едни и същи места за нощувка, където прекарва нощта на подходящи места като убежище от неблагоприятни метеорологични условия и безпокойство. Целта на изследването е да определи числеността и динамиката на зимуващата популация на малкия корморан за периода от 1996 до 2019 в Южна България. Това е критично място за опазването на вида, където годишно зимуват между 3065 и 8180 птици.
Зимуващата популация на малкия корморан показва тенденция за увеличение в периода в периода на проучване (λ = 1,03 ± 0,001), каточислеността на вида е най-висока през декември (средна численост от 2609 ± 185 индивида), а най-ниска – през март (1207 ± 106). Малките корморани се събират за нощувка между 16:00 и 17:30 часа през целия период на изследването. Площта на хранителни местообитания в местата за симуване на вида се увеличава значително по време на изследвания период като достига от 2675,97 ха в началото до 22564,35 ха в края на изследването.
Най-значимите абиотични фактори, които оказват влияние върху числеността на вида на местата за нощувка са средната дневна температура на въздуха и намаляването на продължителността на деня – колкото по-ниски са те, толкова по-висока е числеността на малкият корморан
Въпреки глобалното увеличение на популацията, малкият корморан продължава да е силно уязвим от заплахи, предизвикани от човека, по време на зимуването си и затова регионално е класифициран като застрашен вид, който е включен и като защитен в закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Цялата статия може да намерите ТУК.