БДЗП проведе изследване за оценка на причините за загубите на спортни гълъби поради нападения от хищни птици в България, идентифициране на зони с висок риск от атаки или сблъсъци с електропроводи, както и предлагане на превантивни мерки за намаляване на загубите. БДЗП установи сътрудничество с национални и местни организации за състезателни гълъби, представляващи над 62 местни клуба, които оказаха съдействие при провеждане на проучването.
Данни за честотата и периодите на атаките на хищните птици бяха събрани чрез въпросник, в който се включиха 201 гълъбовъди от 65 общини в страната, както и чрез GPS проследяване на 72 полета на гълъби по време на 23 състезания с участие на над 11 000 гълъба. Резултатите от въпросниците показват, че повечето от анкетираните (60%) не използват никакви превантивни мерки за намаляване на атаките на хищни птици, а тези, които го правят, основно прилагат строги режими за пускане и тренировки на гълъбите, държат ги затворени през зимата или използват яркоцветни крилни петна. Резултатите показват, че загубата на гълъби поради хищни птици е с 14% по-ниска при гълъбовъдите, които прилагат превантивни мерки. По мнение на гълъбарите хищните птици са оценени като най-значимата причина за загуба на гълъби, последвани от лошо време, дезориентация и болести. Според получената информация повечето нападения се случват през пролетта (март и април), основно в ранните сутрешни часове и са причинени от ястреби и соколи. Данните от GPS проследяването разкриха, че в 18% от проследените полети гълъби са били обект на атака от хищни птици, като атаките преобладаващо са в гористи планински райони в последните 30% от състезателния маршрут, когато и гълъбите са най-изморени. Благодарение на данните от предавателите успяхме да идентифицираме също осем зони с висок риск от сблъсък с електропроводи.
Бяха тествани два метода за превенция: яркоцветни крилни петна (1080 гълъби на 33 гълъбовъда) и изрисувани очни петна (72 гълъба на седем гълъбовъда). Сравнени бяха процентите на оцеляване на маркирани спрямо немаркирани гълъби, за да се оцени въздействието на превантивните мерки. И двата тествани метода за превенция показаха добра ефективност: гълъбите, маркирани с цветен спрей, имаха с 16% по-висока оцеляемост спрямо немаркираните гълъби, а тези с нарисувани очни петна показаха дори по-добри резултати – 20% по-висока оцеляемост. Тези резултати демонстрират, че двата метода могат да открият широко приложение и доказан ефект за намаляване на загубите, но е важно да бъдат прилагани правилно.
Състезанията с гълъби са широко разпространена практика, а висококачествените състезателни гълъби могат да донесат значителни икономически ползи. Повечето любителите на гълъби споделят мнението, че хищните птици са най-голямата заплаха за техните гълъби, въпреки недостига на научни доказателства. Това възприятие може да доведе до незаконно преследване на хищните птици, включително залавяне, отстрел, отравяне или унищожаване на техните гнезда. Затова е важно да се оцени степента на нападения от хищни птици върху състезателни гълъби и да се идентифицират мерки за превенция. Тясното сътрудничество с общността на любителите на гълъби е от съществено значение за успеха на програмите за опазване на хищните птици. Експерти от БДЗП взеха участие и в редица семинари за повишаване на осведомеността, с над 80 собственици на състезателни гълъби от различни части на страната. По-задълбочените знания за най-честите периоди на атаките от хищни птици, заедно с прилагането на подходящи превантивни мерки, могат да помогнат за намаляване на конфликта между хората и хищните птици. Това проучване насърчава по-нататъшни изследвания, повишаване на осведомеността и прилагане на добри практики за намаляване на конфликта. БДЗП в сътрудничество с гълъбовъдните организации предстои да изготви наръчник с добри практики за намаляване на загубите на гълъби от хищни птици, който ще бъде разпространен сред гълъбовъдната общност в страната. Целта е да се постигне устойчиво съжителство между хората и застрашените видове птици, които са част от природните екосистеми и природното богатство на България.
Целият доклад в PDF формат може да бъде изтеглен от ТУК.
Снимки: Стоян Николов
Проучването е проведено в рамките на LIFE проекта „ Осигуряване на възстановяването на застрашения ловен сокол в България и Южна Румъния “, който е посветен на възстановяването и опазването на световнозастрашения ловен сокол (Falco cherrug) в 28 защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 в България и Румъния.