Нов доклад: Държавите членки не успяват да направят земеделието в ЕС по-устойчиво

Еко-схемите в рамките на ОСП не постигат своя потенциал, тъй като ефективните мерки за природата са пренебрегнати

Нов доклад на BirdLife Europe и NABU (BirdLife Германия) – „Неизползваният потенциал на еко-схемите“ разкрива, че еко-схемите, които трябваше да бъдат промяна към устойчивост в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, далеч не достигат своя потенциал.

Еко-схемите бяха въведени, за да насърчат фермерите да прилагат по-устойчиви практики, които да са от полза за околната среда, като например подобряване на биоразнообразието и здравето на почвата. Според Европейската комисия, 70% от земеделската земя в ЕС в момента е обхваната от еко-схеми. Въпреки това, анализът, обхващащ 12 държави членки през 2023 г., показва, че вместо да се приоритизират ефективни мерки за опазване на околната среда, много държави избират най-лесните решения – практики, които изискват минимални промени на терен, но им позволяват да отбележат изпълнение на критериите за устойчивост. Междувременно еко-схемите, които биха имали реален положителен ефект, често остават недостатъчно финансирани или непривлекателни за фермерите.

Докладът също така разглежда опростяването на ОСП през 2024 г., което беше прибързано прието в отговор на протестите на фермерите и допълнително усложни прилагането на еко-схемите, като намали тяхната ефективност.

Основни изводи от доклада:

• Постигнати цели, но с неравномерно участие: Въпреки че средно еко-схемите са достигнали своите целеви площи, участието на фермерите варира значително между държавите и отделните мерки. Схемите с ниска добавена стойност (например за управление на хранителните вещества) са широко възприети, докато тези, насочени към биоразнообразието, се използват слабо.
• Административни пречки и ниски финансови стимули: Бюрократичните трудности, недостатъчното популяризиране и ниските ставки на плащанията намаляват интереса на фермерите към еко-схеми, насочени към биоразнообразието. По-малките стопанства срещат особено сериозни затруднения.
• Липса на амбициозни мерки: Недостатъци в разработването на някои схеми насърчават запазването на статуквото, без съществена екологична полза. Въпреки това, иновативни подходи като буферните ивици в Словакия и инициативите за задържане на вода в Полша показват обещаващи резултати, но изискват по-добро финансиране и по-прецизно насочване.
• По-успешни модели в някои държави: Държавите с регионално адаптирани схеми, по-високи плащания и гъвкавост (като Испания и Нидерландия) отчитат по-голямо участие, но често залагат на по-малко амбициозни мерки.
• Опростяването на ОСП през 2024 г. е навредило на природозащитните цели: Промените, направени в националните стратегически планове след 2024 г., често водят до намаляване на площите, насочени към реализиране на природосъобразни практики или до формално изпълнение на изискванията без реални резултати.
• Липса на систематично наблюдение: Отсъствието на целенасочен мониторинг на ефективността на еко-схемите затруднява оценката им и възможността за подобрения.

Какво казват експертите?

Макс Майстер, експерт по почвената политика в NABU (BirdLife Германия):

„Промените в климата и загубата на биоразнообразие вече засягат милиони ферми. Остават ни само три години от настоящия програмен период на ОСП, за да направим еко-схемите наистина ефективни и привлекателни за фермерите. Нашият доклад предлага конкретни решения за това.“

Татяна Немцова, координатор по земеделие в BirdLife Европа:

„Ако искаме дългосрочна продоволствена сигурност, еко-схемите трябва да изпълняват предназначението си – а не просто да служат за зелено оправдание за допълнителни субсидии. Все още има време за подобрения в рамките на настоящата ОСП, но следващата трябва да бъде много по-амбициозна. Фермерите се нуждаят от правилните инструменти и стимули, за да направят грижата за природата основна част от земеделието, а не страничен ефект.“

Ирина Матеева, Отговорник европейски политики в БДЗП/BirdLife България

„България е сред страните, представени в този доклад, като предизвикателствата пред нас са свързани със склонност към прилагане на по-лесните мерки с по-малко ползи за околната среда, неатрактивни плащания за мерките, насочени към биоразнообразието, и по-ниска степен на промотиране на тези мерки. Възможности за подобрение и по-ефективно прилагане има, но са необходими повече усилия и ангажираност и от страна на институциите, и от страна на фермерите“.

Може да намерите докладът, преведен на български език ТУК.