Опасните електрически стълбове в Африка и Близкия изток са основна заплаха за гнездящи у нас световнозастрашени птици

Изследване на учени от Европа, Близкия изток и Африка, публикувано в престижния журнал „Bird Conservation International“, доказва еднозначно, че опасните електрически стълбове са причина за рязкото намаляване на световнозастрашени видове птици по миграционния им път и оказват влияние върху популациите им в Европа и Азия.

Проучването се фокусира върху ефекта, който имат опасните електрически стълбове, които са част от ниско- и средноволтовата електрическа мрежа. Като „опасни“ се дефинират метални, дървени или бетонни стълбове, които имат различен брой рамена и са с изолатори, насочени нагоре.

В Етиопия, в близост до териториите на струване на египетски лешояд, са проучени повече от 200 км електрически стълбове, под които са намерени 73 мъртви птици. 10 от тях са египетски лешояди. В Саудитска Арабия едва 14,4 км електропроводи в близост до две места на струпване на степни орли могат да убият между 94 и 240 птици на сезон, което представлява до 0,3% от световната им популация.

В повечето случаи, птиците могат спокойно да кацат на електропроводите, без това да е опасно за тях. Но за по-едрите птици съществува възможност да влязат в контакт едновременно със заземената опорна конструкция и с жиците – което води до незабавна смърт от токов удар, както и до прекъсвания на електричеството. Въпреки че за проблема се знае от десетилетия, в момента вече планираните инфраструктурни проекти все още използват опасни електрически стълбове.

Електропроводът между Семера и Логиа е място за почивка на ок. 100 египетски лешояда

Стефан Опел, част от екипа на Центъра на за научни изследвания на Кралското дружество за защита на птиците (Великобритания) и водещ автор на една от статиите казва: „Много страни в Африка и Близкия изток имат за цел да подобрят живота и поминъка на хората, живеещи в отдалечените райони, като осигурят електричество – удобство, което много хора приемат за даденост. Но електропроводите, които свързват домакинствата на милиони хора към централизирана електрическа мрежа, често са проектирани по начин, който причинява неволна смърт на едрите птици.“

Египетският лешояд, освен че е световно застрашен вид е и една от най-бързо изчезващите птици на планетата. На Балканите, България приютява най-голямата част от популацията на вида, където той гнезди. Ядрото на египетския лешояд остават Източните Родопи. От десетилетия, неправителствени организации работят за опазването както на гнездовите му територии, така и за повишаване на популацията му на Балканите, чрез минимизиране на основните заплахи – eдна, от които са токови удари.

През годините в България, в партньорство с „EVN България“ и „ЧЕЗ Разпределение България“ са идентифицирани и обезопасени стотици опасни електрически стълбове и са поставени множество дивертори, чрез което заплахата от токови удари в най-важните зони за египетския лешояд и други световно застрашени видове, срещащи се в България като царски орел, малък креслив орел е сведена до минимум.

Изолатори

Д-р Стоян Николов, от Българско дружество за защита на птиците, ръководител на проект „Нова надежда за египетския лешояд“, чиято цел е опазване на най-източната популация на египетски лешояд в Европа споделя: „Нашите усилия за опазване на египетските лешояди в Европа и Централна Азия стават напразни, когато птиците, мигрирайки в Африка, загинат от токов удар. Това е особено разочароващо, защото наистина има решение на проблема. Инвеститорите и правителствата, целящи да подобрят поминъка на хората в отдалечените райони е важно да вземат под внимание и ключовата роля на екосистемните услуги, които лешоядите и другите хищни птици предоставят и да инвестират в инфраструктурни решения, като не подценяват целта за осигуряване на здравословна среда на хората.“

Лешоядните и други хищни птици имат незаменима функция в природата, като почистват от останки на животни и предпазват от разпространението на зарази. Пример за последствията от катастрофалното намаляване на популацията им в Индия е неимоверно повишената популация на бездомни кучета, както и увеличаване на случаите на бяс при хората.

Съществуват много проекти за изграждане на електропроводи, които са напълно безопасни за всички птици, но за съжаление тези конструкции често не се използват, тъй като са по-скъпи. Проектирани са стълбове, които биха елиминирали незабавно риска от токов удар, както и биха минимизирали текущите разходи за ремонт на предизвикани от птици прекъсвания на електрозахранването. Освен залагането на конструкции, които са безопасни за птиците в бъдещите проекти за развитие, обезопасяването на настоящата опасна инфраструктура – със специални изолатори или дивертори, би могла да намали вече съществуващата заплаха.

В Етиопия се срещат седем вида лешояди. Страната приютява голяма част от популацията на египетския лешояд по време на зимуване (вкл. и птиците, гнездящи на Балканите). Видът там е намалял с повече от 50% от 90-те години насам.

Освен токовите удари, още едно проучване, публикувано в „Bird Conservation International“ във връзка с важните за лешоядите територии показва, че съществуващите защитени територии са твърде малка част от важните за лешоядите места. Само около една пета от използваните от лешоядите територии са със статут, което води до голяма несигурност в тяхното опазване поради големите рискове от тровене и токови удари. Лешоядите изминават големи разстояния в търсене на храна, заради което е от съществено значение смъртоносните заплахи за тези птици да бъдат премахнати от целия ландшафт, така че лешоядите да имат шанс да оцелеят извън защитените територии.

Изследването е осъществено от Кралското дружество за защита на птиците (Великобритания), BirdLife International Africa, Българско дружество за защита на птиците, Ethiopian Wildlife Natural History Society, Sahara Conservation Fund, Ethiopian Wildlife Conservation Authority и Hawkwatch International, Saudi Wildlife Authority, BirdLife Middle East

Източници:

• Oppel, S., Ruffo, A. D., Bakari, S., Tesfaye, M., Mengistu, S., Wondafrash, M., Endris, A., Pourchier, C., Ngari, A., Arkumarev, V., and Nikolov, S. C. (2021) Pursuit of ‘sustainable’ development may contribute to vulture crisis in East Africa. Bird Conservation International, online early.
• Buechley, E. R., Girardello, M., Santangeli, A., Ruffo, A. D., Ayalew, G., Abebe, Y., Barber, D., Buij, R., Bildstein, K., Mahamued, B. A., Neate-Clegg, M. H. C., Ogada, D., Marra, P. P., Sillett, T. S., Thiollay, J.-M., Wikelski, M., Yaworsky, P., and Sekercioglu, C. H. (2021) Priority areas for vulture conservation in the Horn of Africa largely fall outside the protected area network. Bird Conservation International, online early.
• Shobrak, M., Alasmari, S., Alqthami, A., Alqthami, F., Al-Otaibi, A., Al Zoubi, M., El Moghrabi, L., Jbour, S., Asswad, N.G., Oppel, S. and Arkumarev, V., 2021. Electric infrastructure poses a significant threat at congregation sites of the globally threatened Steppe Eagle Aquila nipalensis in Saudi Arabia. Bird Conservation International, online early.