Отиде си Боби Тончев – важна част от БДЗП

БОБИ ТОНЧЕВ, харизматична личност и един от най-отдадените на БДЗП хора, бивш председател на Управителния съвет на нашата организация, си отиде. Напусна ни в съня си на 3 април 2021 г. само на 55 години. За около четвърт век в Българското дружество за защита на птиците Боби остави изключително наследство и огромна празнота с отсъствието си.

Боби дойде в БДЗП на крилата на царския орел, като се включи с изключителна отдаденост в първото национално преброяване на тази рядка птица през 1997 г. Трабантчето му тогава беше едно от малкото превозни средства, с помощта на които БДЗП трябваше да оцени състоянието на застрашената птица и да предприеме действия за опазването й. Огромният ентусиазъм и енергия на Боби компенсираха тогава липсата на материални ресурси.

©Петър Янков

Изключителните качества на Боби като добронамерен, общителен, интелигентен и улегнал човек бяха много бързо оценени и от теренен работник той много скоро пое една от най-трудните за нас, орнитолозите, задачи. Да се свърже с животновъди и земеделци и да намери пътищата, по които БДЗП да помогне на тях, а те да помогнат на природата и птиците. БДЗП – да подкрепи техния бизнес, най-вече като им осигури възможност да продават продукцията си без прекупвачи, а те да правят земеделие, щадящо природата. Боби се справи блестящо в едни изключително тежки условия, когато хората трудно можеха да повярват, че някой може да им помогне в името на кауза.

„Завинаги ще остане в паметта ми една среща на улицата в Годеч, когато възрастен мъж едва не целуваше ръцете на Боби с думите: „Кажете пред коя телевизия да разкажем за доброто, което направихте за нас и семействата ни!“

– казва Петър Янков, един от основателите на БДЗП. Неслучайно Боби бе избран за Председател на БДЗП и допринесе за безспорно най-благополучния период в историята на нашата организация.

„С Боби беше удоволствие да се работи. Спомням си 2007-2008 г., когато БДЗП кипеше в работата по публикуването на цялата информация за ОВМ и Натура 2000 в България и в защитата на най-важните ОВМ в Крайморска Добруджа от презастрояване с ВЕИ, как Боби съумяваше да укроти емоциите ни. С присъщото си спокойствие, той внасяше разум в нашите действия, показваше ни как трябва да мислим по-стратегически и надалеч, защото природата има нужда от бегачи на дълги разстояния, а не от аматьори, които изразходват всичките си сили на първата отсечка.“

– споделя Нада Тошева, изпълнителен директор на БДЗП при председателстването на Боби.

© Ники Петков

Роден на 03.09.1965 г. в София, Боби завършва 118 ЕСПУ през 1983 г., а през 1990 г. Техническия университет със специалност „Механично уредостроене“. Дълбокият му интерес към природата го отвежда във Висшия лесотехнически институт, където през 1992 г. Придобива специалност „Екология и опазване на природната среда“. През 1995 г. създават с Албена Тончева едно прекрасно семейство с две деца – Стилян, роден 1996 г. и Андрей, роден 2003 г. От 2003 г. Боби води туристически групи, насочени главно към природни места. От 2007г. е управител на „СТИЛ ТРАВЕЛ“ ЕООД, където буквално за няколко години става любимец на хиляди хора. Очарователен, начетен, коректен, истински човек на новото време. Става един от основателите и двигателите на фото-клуб „Осмо изкуство“, организира поредица от фото-пленери и насърчава стотици хора за културен досег с природата.

Боби не само обичаше природата и птиците, но и запали много хора да се интересуват и да снимат извечните им красоти. Той бе един от най-ревностните вдъхновители на млади хора да заобичат природата. Благодарение на него много от тях добиха безценни знания за правене на природосъобразен туризъм, за опазване на природните дадености, за доброта и професионализъм.

„Добър, харизматичен, всеотдаен към всеки и към всичко. Хората го наричаха човекът-енциклопедия. Той правеше този свят да изглежда по-щастлив, по-спокоен, по-уравновесен и по-прекрасен. Човек, който обичаше безрезервно с цялата си душа. Обичаше живота, обичаше мен, обичаше децата, обичаше приятелите, обичаше птиците, обичаше природата. Трудно ми е да опиша с думи какво е Боби за нас. Той беше всичко, което човек би мечтал от човекът до себе си! С него си отиде голяма част от мен.“

– споделя Албена, най-близкият човек до сърцето на Боби.

Нада Тошева, работила години с Боби в качеството му на председател на БДЗП, допълва за него:

„С Боби не се познавах отпреди. Първата ми среща с него беше по време на интервюто за изпълнителен директор на БДЗП през 2006 г. Освен, че запознанството беше официално, това, което си спомням от тази първа среща  беше колко спокоен и премерен човек е, както и начинът, по който задаваше въпросите си – не защото трябва, защото наистина се интересуваше какво мисля.

Боби имаше невероятното умение да разчита настроенията и желанията на хората. По много фин начин ще улови как се чувстваш и ще е готов веднага да ти помогне. Винаги имаше рецепта за най-прекрасните места в България и по света, и понеже те познава и е разчел от какво имаш нужда в този момент, с разказа си те отвежда на най-вълшебното място, докато се почувстваш зареден отново. Така открих Керкини, Демир капия…

Никога няма да забравя едно служебно пътуване до Варна. На връщане, така се бяхме разприказвали, че аз въобще не гледах пътя. По едно време, с периферното си зрение забелязвам само коли с русенски номера. Споделям с Боби колко много русенци са решили да пътуват за София. Боби се съгласява и продължаваме да си говорим. Изведнъж виждам табела, че почти сме стигнали до Русе – явно сме объркали пътя и започвам да изчислявам колко километра още ни остават до София. А Боби спира колата, взима бинокъла и ме вика да изляза. Беше лято, малко след жътва, на залез и само на няколко метра от нас, видях за пръв път синявица – не една, а четири – кацнали на жиците като за снимка. И до днес, това е един от най-красивите ми спомени въобще. Подарък, който никога няма да забравя, както няма да забравя доверието, подкрепата и добротата на Боби!“.

Боби остави у нас толкова много, че е невъзможно да повярваме, че го няма до нас. Но това е и смисълът на живота ни тук на Земята, да дадем най-светлото от себе си, за да прелетим после сами към Светлината. Боби със сигурност е вече там…