Българско дружество за защита на птиците
  SmartBirds
  Магазин
  Определител

През есента на 2021 г. екип на Българското дружество за защита на птиците извърши проучване на миграция на птиците в Североизточна България. Наблюдателната точка беше разположена в района на село Славеево, в близост до Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002082 „Батова“. На същото място преди 12 години, през есента на 2009 г., БДЗП осъществи подобно проучване. Една от основните ни цели сега беше да сравним получените резултати по отношение на видовия състав и числеността на мигриращите птици с данните, които имахме отпреди.

Районът на Батовата долина се характеризира с интензивен прелет на реещи птици, като тук е установен един от основните миграционни коридори в Североизточна България. Тук преминава най-концентрираният поток на мигриращи бели щъркели и розови пеликани в Добруджа. Поради значението си за над 30 вида мигриращи реещи се птици Батова е обявена за орнитологично важно място и място с тесен фронт на миграция от световно значение.

Проучванията ни през есента на 2021 г. затвърдиха важността на региона за десетки видове мигриращи птици, като добавиха съвсем нови и актуални данни към вече съществуващите. В района на проучване са установени над 55 000 реещи се мигриращи птици, сред които най-многочислен е белият щъркел (Ciconia ciconia) с близо 35 000 индивида. Новите данни препотвърдиха изключителната ценност на района за миграцията на розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus) с регистрирани 37 ята с обща численост от над 9000 индивида. Най-многочислени видове сред хищните птици са обикновеният мишелов (Buteo buteo) с близо 8000 индивида, обикновеният осояд (Pernis apivorus) – ок. 1600 индивида и малкият креслив орел (Clanga pomarina) – 920 индивида. Наблюдавани са и няколко световнозастрашени вида – царски орел (Aquila heliaca), голям креслив орел (Clanga clanga), ловен сокол (Falco cherrug), къдроглав пеликан (Pelicanus crispus). В сравнение с проучването от 2009 г. числеността на хищните птици през 2021 г. е с 25% по-висока, като по-високи числености са наблюдавани при цели 10 вида.

Снимка: © Ирина Матеева

Снимка: © Ирина Матеева

Днес, когато Европа е поела ангажимента да изпълни договореностите на Европейския зелен пакт до 2030 г. и е изправена пред предизвикателството многократно да ускори процеса за постигане на енергийна независимост поради последствията от войната в Украйна, е особено важно да не забравяме, че опазване и възстановяването на биоразнообразието е също с висок приоритет в европейската политика. Този приоритет е виден както в Европейския зелен пакт, така и в Европейската стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Макар и част от общите приоритети на Европа, тези две цели могат да си противостоят при недобро планиране. Редица публикации доказват, че различните видове ВЕИ могат да окажат значителни и необратими щети на биоразнообразието. За птиците е особено опасно изграждането на ветроенергийни мощности в ключови за тях места (места за гнездене, почивка, миграционни коридори). У нас хаотичното развитие на ветроенергийния сектор в периода 2006–2012 г. доведе до реални проблеми за птиците, стигна се до осъждане на България в Европейския съд, а в Бернската конвенция досието по случая „Калиакра“ все още стои отворено с нова, ясна препоръка от 2018 г., включително да се продължи наложения през 2013 г. мораториум върху изграждането на нови ветроенергийни мощности до 2020 г. Картата на зониране за развитие на ветроенергийни паркове в България и Ръководство за минимизиране на рисковете за дивите птици при изграждане на ветрогенератори. Според Картата на зониране има потенциал ветроенергийния сектор да се развива в България извън ключовите за птиците места, а насоките на Картата и Ръководството могат да помогнат това реално да се случи.

Имаме поводи за оптимизъм в това отношение след срещата, проведена днес между министъра на околната среда и водите Борислав Сандов с представители на гражданските организации. Министър Сандов потвърди желанието на България развитието на ВЕИ да не уврежда природата и биоразообразието и да се търси най-доброто решение, като например развитие на ВЕИ в урбанизираните територии, индустриални зони и силно нарушени терени.

Днес е особено важно новите инвестиционни предложения за развитие на ВЕИ сектора в региона на Добруджа да се разглеждат и оценяват много внимателно и отговорно, съобразявайки се с Картата на зониране, със съдебното решение на Европейския съд и препоръка 200(2018) на Бернската конвенция, включително налагането на нов мораториум за нови проекти до 2030 г. в чувствителните за птиците райони по Черноморието. От особено значение е да се оцени и отчете кумулативният ефект от вече изградените и въведени в експлоатация стотици вятърни генератори, както по отношение на пряката смъртност, така и по отношение прогонването на птиците и бариерния ефект. Този стратегически подход следва да бъде прилаган в цялата страна и не само за ветроенергийния сектор, а за всички ВЕИ.