Приет е Националният план за опазване на египетския лешояд в България

Представяне на плана

На 15 май 2008 г. Националният съвет по биологично разнообразие при Министерството на околната среда и водите на България прие с пълно мнозинство разработения от БДЗП Национален план за опазване на египетския лешояд (2009-2018 г.). Планът е резултат от близо 20-годишна работа на БърдЛайф/България по опазване на този световно застрашен вид, силно намаляващ навсякъде в ареала си. Почти всички изказали се членове на Съвета – представители на българската научна общност, експерти от природозащитните институции и НПО, изтъкнаха високите качества на документа и професионализма на БДЗП. Особена заслуга за високата оценка имат Марин Куртев и Ивайло Ангелов, които през последните години заедно с екипа си от експерти и доброволци въведоха европейско ниво и на работата ни по египетския лешояд.
От сравнително обикновена птица до към средата на ХХ в., през последните 5 години египетският лешояд рязко намаля дори в районите с най-стабилна популация – Източните Родопи, Източния Балкан и Ломовете до Русе. Само между 2003 и 2007 г. националната му популация е намаляла от 57 на 40 двойки, т.е. – с 30%! Сред основните причини за резкия спад в популацията са незаконното използване на отрови, намаляването на храната, бракониерството, прогонването на двойките от гнездовищата при строителство и други форми на безпокойство.
Българската държава още през 1897 г. е поставила египетския лешояд под законова защита. Впоследствие важни за вида райони са поставени под защита, включително като природни паркове – ”Русенски Лом”, „Странджа”, „Врачански Балкан”, „Сините камъни”. Подобни видове обаче могат да бъдат опазени ефективно само чрез цялостен комплекс от научно обосновани мерки. Затова БДЗП, чиято емблема е египетският лешояд, работи за опазването му още от самото си създаване. По инициатива на тази организация са обявени редица защитени територии за вида, а 82% от гнездовищата са включени в мрежата НАТУРА 2000. Благодарение на интензивните научни и природозащитни мерки, през последните две години броят на размножаващите се двойки се задържа постоянен – надежда, че може би видът няма да бъде загубен за фауната на България.