За пръв път бе доказан случай на лешояд, загинал от оловно натравяне у нас. Според експерти от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), които алармират за случая, инцидентът потвърждава проблема с оловните сачми и натравянето.
Този случай доказва още, че бракониерството все е сериозен проблем и отстрела на защитени видове се случва. В тялото на лешояда са открити стари сачми, а изследванията в Испания показват повишена концентрация на олово в кръвта.
Припомняме, че в края на април екипът с куче за борба с отровите на БДЗП откри загинал белоглав лешояд с предавател в района на язовир Студен Кладенец в Източните Родопи. Намерената птица е възрастна женска, която не се е размножавала успешно през последните 3 сезона. Повишената концентрация на олово в кръвта на птицата и това поведение будят съмнения за хронично натравяне с олово, които за съжаление бяха потвърдени. „Доказването на такива случаи е изключително трудно, защото често в резултат на натравянето птиците може да имат странно поведение и в един момент да загинат по друга причина – сблъсък с жици, електрически ток, развитие на бактериална инфекция, поради понижен имунитет и т.н., които замаскират първопричината“, коментира Волен Аркумарев от БДЗП.
Трупът на белоглавия лешояд е своевременно транспортиран до Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани в Стара Загора, където ветеринарите извършват аутопсия и установяват изменения в черния дроб на птицата. Направена е и рентгенова снимка, на която експертите установяват наличието на сачми в крилото на лешояда. Поради съмненията за оловно отравяне в българска лаборатория е направен изключително подробен анализ, като е проверено количеството на натрупаното олово в черния дроб и костите, които са основните депа за тежки метали. „В резултат от аутопсията, рентгеновите снимки и лабораторните анализи можем да кажем, че лешоядът е страдал от хронично натравяне с олово, което вероятно произхожда от сачмите в крилото“, допълва Аркумарев. Според експертите не може да се посочи с точност произходът на оловните сачми, но е ясно, че птицата е простреляна преди доста време, но е успяла да се възстанови от травмата и да продължи живота си. Възможностите са много – може да е била простреляна по време на младежките си скитания или миграция някъде в Близкия Изток, Турция, или на по-късен етап някъде на Балканите. В редица държави и особено в Близкия Изток бракониерството остава огромен проблем, срещу който се борят много организации, а в последните години и правителствата на Ливан, Египет и Йордания правят решителни стъпки за решаване на тези проблеми.
Оловно натравяне може да се причини не само при прострелване на птиците, но дори и при поглъщане на сачми от убито от ловци диво животно. Това е една от сериозните заплахи за лешоядите в Европа. В Америка именно оловното натравяне е била главната причина за спада в популациите на кондорите, които са били на ръба на изчезването. В тези райони на Америка в момента се използват предимно безоловни сачми, но в Европа за съжаление тази практика все още не е разпространена. В някои райони с брадати лешояди във Франция също има значителен пробив в това отношение като там имат сходни дейности с нашите за промотиране на безоловните муниции, които са приети доста добре от ловците. В страни като Австрия и Италия обаче проблемът все още е много сериозен.
Заплахата от оловно натравяне и негативното въздействие, което това може да има върху лешоядите, е причина в петгодишния LIFE проект “Опазване на черните и белоглавите лешояд в Родопите” да се включат и дейности за промотиране на безоловни патрони сред ловната общност в страната.