Регламентът за възстановяване на природата в ЕС е възможност за справяне със загубата на биоразнообразие и промените в климата

Законодателното предложение за приемането на обвързващи цели за възстановяване на природата от Европейската комисия дава шанс за възстановяване на естествените екосистеми, видове и природни процеси

Предложението на Европейската комисия е крайъгълен камък и първият значим природозащитен законодателен акт в Европейския съюз след Директивата за местообитанията от 1992 г. Бързото му приемане и прилагане е съществено, тъй като този регламент е опит да се обърне тенденцията за загуба на биоразнообразие и климатичните промени. Европейският парламент и Съвета на ЕС трябва да потвърдят категорично силните елементи на акта и да преодолеят съществуващите слабости без забавяне.

За новия регламент за възстановяване на природата се заговори за първи път през 2020 г. заедно с Европейската Зелена сделка. Предложението, което Комисията разпространи днес, е крайъгълен камък за природозащитата, защото няма друг подобен закон в глобален мащаб, който да поставя задължителни цели за възстановяване на природата на такова ниво.

„Не става въпрос само за оцеляването на природата, говорим за оцеляването и на човечеството – изтъква Софи Раушарт, политически сътрудник по възстановяване на природата в BirdLife Европа и Централна Азия. – От селското стопанство до риболова, нашите възможности да продължаваме да изхранваме хората се крепят върху поправянето на вредите, нанесени на естествените екосистеми. Частните интереси възприемат природата като заплаха за осигуряването на прехрана, а истината е, че тя е най-важният ни съюзник. Но дяволът се крие в детайлите – този закон може да допринесе за възстановяването на природата само ако накара правителствата да предприемат ефективни мерки за възстановяване на видовете и местообитанията, които са тежко засегнати от интензивното селско стопанство, неустойчивия дърводобив и риболова.“

Част от силните страни на законодателното предложение включват въвеждането на мерки за възстановяване на 20% европейски сухоземни и морски територии, както и задължението за възстановяване в определен срок на местообитания, които обхващат сухоземни, крайбрежни, сладководни и морски екосистеми.

Значим ефект могат да имат и количествените цели за възстановяване на земеделски и горски екосистеми. Те биха задължили държавите членки да осъществят напредък във възстановяването на уязвими видове и техните местообитания, които вече са засегнати от прекомерно ползване.

„Мерките за възстановяване на природата са важни и от гледна точка на усилията ни за справяне с климатичните промени – добавя Ваня Рътарова, изпълнителен директор на БДЗП. – Поставянето на конкретни цели и осигуряването на силни инструменти за прилагането им на национално ниво може да ни помогне да овладеем както загубата на биоразнообразие, така и климатичната криза, които са взаимосвързани“.

Някои от елементите в предложението, които се нуждаят от допълнително подсилване са включването на количествени цели, обвързани и с крайни срокове, за премахване на бариерите по реките; поставянето на амбициозни цели за възстановяване на влажни зони и подсилване на системата за подаване на сигнали, която да подпомага прилагането на закона и правилния мониторинг.